Чарлс Буковски >> На юг от никъде

Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. Чарлс Буковски за писането

... Накрая излязох от „Хирургия“ и се върнах в голямата зала, където бяха писателите на романи и разкази. (Всъщност, когато имаше достатъчно евтино вино, никога не ходех в библиотеката. В библиотеката се ходи, когато нямаш какво да пиеш или да ядеш, а хазяйката те издирва за парите за наема от миналия месец. Там поне можеш да използваш тоалетната.) В голямата зала имаше и много други бездомници като мен, повечето от които бяха заспали върху книгите си.
   Отново се заех да обикалям залата, да свалям книгите от лавиците, да прочитам по няколко реда или по няколко страници, а после да ги връщам обратно.
   И тогава, един ден, взех една книга и я отворих, и това беше тя. Постоях малко прав и почетох от нея. После я занесох до масата толкова внимателно, все едно бях намерил злато на бунището. Редовете без усилие запълваха страниците, имаше ритъм. Всеки ред беше пълен с енергия, а след него имаше още един такъв. Самото съдържание на редовете сякаш придаваше форма на страницата, все едно текстът беше издълбан в нея. Освен това, най-сетне бях открил един човек, който не се страхуваше да изпитва чувства. Хуморът и болката бяха преплетени с висша простота. За мен началото на тази книга беше дивно, невероятно чудо.
   Имах карта от библиотеката. Взех книгата, занесох я в стаята си, легнах и започнах да я чета – и много преди да стигна до края, вече знаех, че съм открил писател, който е развил свой, истински начин за писане. Книгата се казваше „Питай прахта“, а авторът –– Джон Фанти. Той щеше да се превърне в най-голямото влияние върху начина, по който пиша оттогава насам...

Издателство Фама

На юг от никъде в Хеликон

На юг от никъде в Books.bg