Туве Янсон >> В края на ноември

Ако нямах щастливо детство, никога нямаше да започна да пиша за деца. Туве Янсон

   Оголени дървета пробиваха ноемврийската мъгла, падаха последните червеникави и жълти листа. Снусмумрик навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзна, че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре – от главата до петите, – но и тя се заприготвя.
   И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в муминската къща и да се чувстваш щастлив...

Издателство Дамян Яков

В края на ноември в Хеликон

В края на ноември в Books.bg