П. Г. Удхаус >> Капан за ергени

Любовта е... каквото е там, стига по-бързо да се измъкнеш, преди безвъзвратно да си цопнал в нея...

   Господин Ефраим Траут от „Траут, Уапшот и Едълстейн“, една от многото правни фирми, обслужващи Айвър Луелин, шефа на кинематографско студио „Супер Луелин“ от Холивуд, изпращаше господин Луелин на летището в Лос Анджелис. Двамата бяха приятели от векове. Господин Траут беше представлявал господин Луелин при всичките му пет развода, включително и последния – този с Грейс, вдовицата на Орландо Мълиган от „Западна звезда“, а това бе непоклатима основа за крепка мъжка дружба. Затова нищо не разрушава толкова бързо бариерите между адвокат и клиент, както един развод – дава безкрайни теми за разговор.
   – Ще ми липсваш, Айви – каза господин Траут. – Старата бърлога няма да е същата без теб. Но съм напълно съгласен, че е разумен ход от твоя страна да прехвърлиш дейността си в Лондон.
   Господин Луелин смяташе същото. Бидейки човек, който, освен когато се жени, обмисля добре нещата, той предприемаше тази стъпка след обстоен размисъл.

   – Английският клон има нужда от малко съживяване – каза той. – Няколко пръчки динамит под задните части на онези лапнимухи ще им дойдат идеално.
   – Не мислех толкова за ползата, която английският клон несъмнено ще има – уточни замислено господин Траут, – колкото за тази, която ти ще извлечеш от преместването си в Лондон.
   – Там правят добър бифтек – отбеляза бързо господин Луелин.
   – Не става дума за бифтека. Сигурен съм, че щом се освободиш от коварното въздействие на калифорнийското слънце, апетитите ти да се жениш отново ще утихнат. Неспирно леещите се потоци слънчева енергия – ето от това се раждат всички неблагоразумия.
   При думите „да се жениш отново“ господин Луелин бе потреперил силно като желе на вятър.
   – Не ми говори за женене. Отървах се от този навик – изпищя той, обзет от тих ужас.
   – Така си мислиш ти – наежи се господин Траут.
   – Сигурен съм. Познаваш добре Грейс.
   – Съвсем вярно.
   – И имаш представа какво е да си женен за нея. Тя се отнасяше с мен като с... как казваха на мексиканския роб, не песо, а нещо като паун...
   – Пеон?
   – Точно това. Настояваше да имаме обща сметка. Караше ме да пазя диета. Опитвал ли си някога диетичен хляб?
   Господин Траут отвърна, че не е. Той беше толкова слаб и мършав, че от диетичния хляб би станал направо невидим.
   – По-добре и не опитвай. Има вкус на попивателна. Какви страдания преживях! Сигурно щях да загина, ако не беше една прекрасна млада жена на име Милър, сега госпожа Монтроуз Бодкин, която с риск за живота си ме уреждаше с някое и друго парче, което не се изпарява веднага щом го захапеш. Сега, след като се разведох с Грейс, се чувствам като затворник от „Сан Куентин“, пуснат на свобода след десетгодишна присъда за обир на банки.
   – Сигурно е голямо облекчение – вметна господин Траут.
   – Колосално. Е, ще тръгне ли този затворник да ограбва нова банка в момента, в който е излязъл на свобода?
   – Не, ако е разумен.
   – Е, аз съм разумен – завърши господин Луелин и самодоволно се усмихна.
   – Но си слаб, Айви.
   – Слаб? Аз? Питай момчетата от студиото колко съм слаб – възнегодува той.
   – Когато става дума за жени, само тогава.
   – Ааа, жени.
   – Ти все им предлагаш. Може да се каже, че си нещо като Вечния жених. Разбира се, това се дължи на отзивчивата ти, щедра натура.
   – Точно така, и още на това, че не знам какво да им кажа след първите десет минути. Не можеш просто да стоиш като пън...

Издателство Ера

Капан за ергени в Хеликон

Капан за ергени в Books.bg