Младата жена беше изпълнена с жизнерадост, очарование и грация. Ренин дори и не намекваше за споразумението, което є беше предложил. Тя му разказа за заминаването си от Ла Марец и спомена, че не е чувала нищо за Росини.
– Аз чух да се говори за него – каза Ренин.
– О, и какво?
– Ами той ми изпрати секундантите си и тази сутрин имахме малък дуел. Раних го в рамото и с това случаят приключи. Но нека говорим за друго.
Така за Росини повече не стана дума. Ренин се зае да изложи пред Ортанз плановете си за две експедиции, които възнамеряваше да предприеме и в които є предлагаше без особен ентусиазъм да вземе участие и тя.
– Най-интересното приключение – твърдеше той – е това, което се случва неочаквано. То започва внезапно, без предизвестие и никой друг освен посветените в тайните му не забелязват и не долавят връзката между случайностите, които минават край тях. Събитието трябва да се усети веднага. Само миг колебание – и вече може да бъде много късно. Едно специфично чувство, като нюх на ловджийско куче, което отличава необходимата миризма сред всички други, ни предупреждава за него... Бутилката с вода
Издателство Труд
Следи в снега в Хеликон
Следи в снега в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар