четвъртък, 12 декември 2013 г.

Памела Травърз >> Мери Попинз

Когато задуха източният вятър...

   Мери Попинз разглеждаше внимателно децата, всяко поотделно, все едно, че решаваше за себе си дали ѝ харесват или не.
   – Бива ли ни? – попита Майкъл.
   – Майкъл, дръж се прилично – смъмри го майка му.
   Мери Попинз продължи да оглежда изпитателно четирите деца. После пое шумн въздух, което, изглежда, означаваше, че е взела решение, и заяви:
   – Вземам мястото.
   – Сякаш ни оказваше особено благоволение – разказваше след това мисис Банкс на съпруга си.
   – Може и така да е – мистър Банкс показа за миг нос иззад вестника, но побърза да се скрие.
   Когато майка им си отиде, Джейн и Майкъл се примъкнаха към Мери Попинз, все още неподвижно изправена като мумия със скръстени ръце.
   – Как пристигнахте? – попита Джейн. – Като че ли вятърът ви довея.
   – Довея ме – отговори кратко Мери Попинз.
   Сетне размота шала от врата си, свали шапката си и я окачи на металната топка на табления креват.
   Мери Попинз явно нямаше да каже нищо повече, за това и Джейн млъкна. Но когато Мери Попинз се наведе да извади вещите от чантата, Майкъл не се стърпя.
   – Каква смешна чанта! – каза той и я заопипва.
   – Килим! – отвърна Мери Попинз, докато я отключваше.
   – Вътре ли е килимът?
   – Не, отвън!
   – А, да, разбирам – промълви Майкъл, макар и нищо да не разбираше.
   Междувременно чантата беше отворена и Джейн и Майкъл с голяма изненада видяха, че е абсолютно празна.
   – Я гледай! – удиви се Джейн. – Та в нея няма нищо.
   – Как така – нищо? – Мери Попинз се изправи с обиден вид. Нищо ли казваш?
   И тя извади от празната чанта колосана бяла престилка и я завърза около кръста си. После взе отвътре голям сапун „Сънлайт“, четка за зъби, пакет фуркети, шише одеколон, малко сгъваемо столче и кутийка с таблетки за гърло.
   Джейн и Майкъл стояха изумени.
   – Ама аз видях... – прошепна Майкъл, – сигурен съм, че беше празна.
   – Шт – каза Джейн, тъй като в същия миг Мери Попинз измъкваше голяма бутилка с надпис „по една чаена лъжичка преди лягане“.
   Към бутилката беше прикрепена лъжичка и Мери Попинз наля в нея някаква тъмночервена течност.
   – Вашето лекарство ли е това? – попита любопитно Майкъл.
   Не, твоето – Мери Попинз поднесе лъжичката към устата му.
   Майкъл я погледна изненадано, сбърчи нос и запротестира:
   – Не го искам. Нямам нужда. Не!
   Мери Попинз не сваляше очи от него и Майкъл изведнъж разбра, че не можеш да гледаш Мери Попинз в лицето и да не ѝ се подчиняваш. В нея имаше нещо необикновено и странно – нещо, което плашеше и в същото време силно вълнуваше. Лъжичката се доближи. Той притаи дъх, замижа и зина. Чудно вкусна течност се вля в устата му. Задържа я върху езика си, бавно преглътна и щастлива усмивка озари лицето му.
   – Ягодов сладолед – извика възторжено момченцето. – Искам още! Още!
   Но Мери Попинз със строго както преди лице наливаше дозата на Джейн. Този път течността беше сребриста, зеленикавожълта. Джейн я вкуси.
   – Лимонов сок със захар – с наслада облиза тя устни. Ала щом Мери Попинз се отправи към близнаците с бутилката, Джейн се втурна към нея.
   – А, не, моля ви се! Много са малки! Не е полезно за тях.
   Мери Попинз ни най-малко не се трогна. Само хвърли предупредителен, вледеняващ поглед към Джейн и поднесе лъжичката към устата на Джон. Той жадно засмука и по няколкото капки по лигавничето му децата разбраха, че този път течността е мляко. След това и Барбара получи своя дял, замляска и два пъти облиза лъжичката.
   Сетне Мери Попинз наля още една доза и тържествено я погълна.
   – Ромов пунш – заяви тя и запуши бутилката.
   Очите на Джейн и Майкъл щяха да изхвръкнат от почуда, но нямаха много време да се маят, защото щом остави бутилката върху камината, Мери Попинз се обърна към тях:
   – А сега моментално в леглата!...

Издателство Пан

Мери Попинз в Хеликон


Няма коментари:

Публикуване на коментар