Голяма е славата на софийските заведения, посещавани от наши писатели и интелектуалци – гостилница „Средна гора“, кафе-сладкарниците „България“, „Цар Освободител“ и „Роял“, Арменското кафене, Виенската сладкарница и т. н. Прочута с първокласната си топла и студена храна, с отличната скара и Прошеково пиво е градината ресторант „Алказар“ (на мястото, на която е издигнат новият Грандхотел „България“). През 1932 г. там свири известният оркестър на Данош Бела. В бирария „Батемберг“ пък свири австриецът Швертнер, там често отсяда Яне Сандански. В първите години след 1944 г. в кръчмата „Дивите петли“, където често прави сладки мохабети, Георги Каназирски-Верин горко въздиша, че кулинарният свят отпреди войната е изчезнал яко дим.
Имената на заведенията от началото на века до края на царството освен споменатите дотук направо могат да изпълнят цял том. Между тях са: „Куцото куче“, „Моряка“, „Казака“, „Спас“, „Бистрица“, „Дамарче“...
И провинцията не остава по-назад. През 30-те години писателят Мирослав Минев изнася сказка в Казанлък и Чудомир го завежда в кебапчийницата на Христо Камбура, където гостът хапва най-вкусните кебапчета през живота си. А Владимир Полянов се хвали, че пак там опитва чудесните милинки, казанлъшки специалитет, и изпива възможно най-ароматното турско кафе. Харесва му и „кръвната“ закуска, която Чудомир пече на скара или пържи в тиган. Авторът на „Нашенци“ сам избира от касапниците дреболиите, които я съставят.
Три елитни сладкарници се появяват в началото на ХХ век в София – „Роза“, „Панах“ и „Охрид“. „Роза“ получава името си от хубавата си келнерка с руса перука, която сервира всекиму чиния с 10 пасти и 2 чаши вода. Клиентелата на „Роза“ са предимно дами и юнкери. „Панах“ е свърталище на чужденците и хайлайфа, а след покупката му от унгарец започват да сервират прочутата паста „Гараш“. Основните посетители на „Охрид“ са македонстващите.
От аперитивите прочут е „Торино“, разположен на ул. „Леге“ № 12, който е и деликатесен магазин. През 1937 г. в него собственикът Сотир Такев предлага местни и чуждестранни питиета, включително и уиски. Към всяка чашка вермут, вино и ракия се предлагат безплатни хапки. С най-голяма слава сред бохемите обаче са аперитивите „Копривщица“ и „Луката“.
Три елитни сладкарници се появяват в началото на ХХ век в София – „Роза“, „Панах“ и „Охрид“. „Роза“ получава името си от хубавата си келнерка с руса перука, която сервира всекиму чиния с 10 пасти и 2 чаши вода. Клиентелата на „Роза“ са предимно дами и юнкери. „Панах“ е свърталище на чужденците и хайлайфа, а след покупката му от унгарец започват да сервират прочутата паста „Гараш“. Основните посетители на „Охрид“ са македонстващите.
От аперитивите прочут е „Торино“, разположен на ул. „Леге“ № 12, който е и деликатесен магазин. През 1937 г. в него собственикът Сотир Такев предлага местни и чуждестранни питиета, включително и уиски. Към всяка чашка вермут, вино и ракия се предлагат безплатни хапки. С най-голяма слава сред бохемите обаче са аперитивите „Копривщица“ и „Луката“.
Деликатесният магазин-аперитив „Палма“ на бул. „Цар Освободител“ № 12 пък предлага шампанско, ликьори и отлежали вина в бутилки. Специалитетът му обаче е шампанизираният пелин.
През XX век се прочуват някои лакомници и чревоугодници, чиито некоронован цар е Фердинанд І. В първите десетилетия на века най-коментиран е Миту Шишкавио, следван от поп Христо Кънев и Пане Бичев. Миту тежи 160 кг и изяжда наведнъж пълна тенджера, от най-големите, със сарми, печено агънце и цяла пача, което за него се равнява на една супа и една порция второ. Пане Бичев, полицейски пристав, излапва за мезе килограм и половина пастърма, продължава с печено агне и приключва с 6 големи кюфтета на скара. Преди да обядва вкъщи, пътьом излапва по 40 кебапчета. Кара келнерите да му носят по 4 в чиния през 5 минути, за да не могат околните да преброят колко е изял. Често си поръчва още и по 2 пържоли и може да изпие десетина бири.
През XX век се прочуват някои лакомници и чревоугодници, чиито некоронован цар е Фердинанд І. В първите десетилетия на века най-коментиран е Миту Шишкавио, следван от поп Христо Кънев и Пане Бичев. Миту тежи 160 кг и изяжда наведнъж пълна тенджера, от най-големите, със сарми, печено агънце и цяла пача, което за него се равнява на една супа и една порция второ. Пане Бичев, полицейски пристав, излапва за мезе килограм и половина пастърма, продължава с печено агне и приключва с 6 големи кюфтета на скара. Преди да обядва вкъщи, пътьом излапва по 40 кебапчета. Кара келнерите да му носят по 4 в чиния през 5 минути, за да не могат околните да преброят колко е изял. Често си поръчва още и по 2 пържоли и може да изпие десетина бири.
Направо бездънен е коремът на поп Кънев, свещеник на Военното училище в София. Веднъж, след като изяжда огромно количество наденици, омита цяла тава гювеч, отива на сватба в Драгалевци с диригента Николаев. Там го чака сърна, приготвена от знаменития Мориц Рат, съдържател на бирария „Червен рак“. Попът сяда до младоженците и сякаш не е ял от три дни – така напада сърната.
Щафетата поемат през 30-те години т. нар. Трима шишковци на София – проф. Александър Балабанов, едноименникът му Балабанов, съдържател на ресторант на ул. „Г. С. Раковски“, и инж. Любен Божков, заместник-шеф на БДЖ. Докато цар Борис III и Елин Пелин ловуват, проф. Балабанов обикаля ловната хижа и в ума си проклина зверския акт, но коремът му тръпне в очакване на пиршеството. Седне ли на трапезата, яде на поразия.
Щафетата продължава след 1944 г. писателят Ламар. През трапезата му в Драгалевци минава цветът на столичната бохема, за да си хапне от специалитетите му и да опита виното му. На Ламар гостува и Светослав Минков, който се вманиачава да яде само консерви и да пие концентрати, сякаш е на космическа станция. От тях получава екземи, меланхолия и накрая потърсва спасение в природосъобразната храна на Ламар.
Все още са тайна вековните рецепти на монасите и монахините. В Преображенския манастир приготвят за храмовия празник на 19 август кисело зеле с ориз и маслини. Гозбата ври в голям казан и след вечерня на дошлите богомолци се отсипва по паница. Княз Фердинанд цени кулинарните способности на братята и всяка пролет идва да си похапне от специалитетите им, приготвяни в двете готварници на манастира. Монахините от Соколския манастир и до днес приготвят знаменитото си сладко от дренки – на госта те сервират по три едри дренки с извадена костилка, така че плодът да не губи формата си. Божествен е вкусът на оранжево-розовия сироп на сладкото. Прочути били също боб чорбата в гърне, гъбите с ориз, телешкият гювеч и печените ябълки с мед, приготвяни от монасите в Троянския манастир.
„Яденето върви с глътката“ – казват Божиите слуги. И до днес са тайна рецептите на манастирските ракии. Специфичният аромат на гроздовата от Бачковския манастир се дължи на добавка на плодове от джинджифил, които узряват всяка година на 10 януари. Останалите билки монасите пазят в тайна. Технологията на троянската сливовица е непроменена от 1894 г., когато я удостояват с бронзов медал на изложението в Анверс, Белгия. Към едрите сини сливи монасите добавят ябълки, горски ягоди и 42 билки. В Рилския манастир не правят ракия, но когато това питие отлежи в манастирските изби на височина 1147 м, придобива изключителен вкус.
Едва през 1994 г. игуменката на Соколския манастир Киприана разкри тайната на прочутата си ракия. Сливите ферментират не повече от 10 дни и тогава се сваряват. Хубавата ракия се отбира. Остатъкът се отделя, но не се преварява и в него се пускат по няколко стръка от всички сладки билки – липов цвят, равнец, глог, изобщо всичко ароматно, което не е отровно. Добавя се и малко жълт кантарион за цвят. Тази настойка престоява една година. После се прецежда, добавя се портокалов ликьор и напитката е готова. Стрък мента се пуска в шишето, преди да се разлее в чашите...
Щафетата поемат през 30-те години т. нар. Трима шишковци на София – проф. Александър Балабанов, едноименникът му Балабанов, съдържател на ресторант на ул. „Г. С. Раковски“, и инж. Любен Божков, заместник-шеф на БДЖ. Докато цар Борис III и Елин Пелин ловуват, проф. Балабанов обикаля ловната хижа и в ума си проклина зверския акт, но коремът му тръпне в очакване на пиршеството. Седне ли на трапезата, яде на поразия.
Щафетата продължава след 1944 г. писателят Ламар. През трапезата му в Драгалевци минава цветът на столичната бохема, за да си хапне от специалитетите му и да опита виното му. На Ламар гостува и Светослав Минков, който се вманиачава да яде само консерви и да пие концентрати, сякаш е на космическа станция. От тях получава екземи, меланхолия и накрая потърсва спасение в природосъобразната храна на Ламар.
Все още са тайна вековните рецепти на монасите и монахините. В Преображенския манастир приготвят за храмовия празник на 19 август кисело зеле с ориз и маслини. Гозбата ври в голям казан и след вечерня на дошлите богомолци се отсипва по паница. Княз Фердинанд цени кулинарните способности на братята и всяка пролет идва да си похапне от специалитетите им, приготвяни в двете готварници на манастира. Монахините от Соколския манастир и до днес приготвят знаменитото си сладко от дренки – на госта те сервират по три едри дренки с извадена костилка, така че плодът да не губи формата си. Божествен е вкусът на оранжево-розовия сироп на сладкото. Прочути били също боб чорбата в гърне, гъбите с ориз, телешкият гювеч и печените ябълки с мед, приготвяни от монасите в Троянския манастир.
„Яденето върви с глътката“ – казват Божиите слуги. И до днес са тайна рецептите на манастирските ракии. Специфичният аромат на гроздовата от Бачковския манастир се дължи на добавка на плодове от джинджифил, които узряват всяка година на 10 януари. Останалите билки монасите пазят в тайна. Технологията на троянската сливовица е непроменена от 1894 г., когато я удостояват с бронзов медал на изложението в Анверс, Белгия. Към едрите сини сливи монасите добавят ябълки, горски ягоди и 42 билки. В Рилския манастир не правят ракия, но когато това питие отлежи в манастирските изби на височина 1147 м, придобива изключителен вкус.
Едва през 1994 г. игуменката на Соколския манастир Киприана разкри тайната на прочутата си ракия. Сливите ферментират не повече от 10 дни и тогава се сваряват. Хубавата ракия се отбира. Остатъкът се отделя, но не се преварява и в него се пускат по няколко стръка от всички сладки билки – липов цвят, равнец, глог, изобщо всичко ароматно, което не е отровно. Добавя се и малко жълт кантарион за цвят. Тази настойка престоява една година. После се прецежда, добавя се портокалов ликьор и напитката е готова. Стрък мента се пуска в шишето, преди да се разлее в чашите...
Издателство Ера
Какво хапнаха и пийнаха великите българи в Хеликон
Какво хапнаха и пийнаха великите българи в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар