сряда, 5 март 2014 г.

Греъм Симсън >> Великолепната жена

История, която ще ви накара да се смеете с глас – толкова изобретателна и завладяваща... Гардиан

   Може и да съм намерил решение на проблема със съпругата. Като при всички научни пробиви отговорът е очевиден в ретроспекция. Но ако не се бе случила поредица от непредвидени събития, можеше и да не го открия.
   Поредицата започна, след като Джийн настоя да изнеса лекция за синдрома на Аспергер, която преди това той бе приел сам да изнесе. Моментът беше изключително неприятен. Можех да се подготвя, докато ям обяда си, но във въпросната вечер бях планирал да отделя деветдесет и четири минути за почистване на банята. Имах три избора и никой от тях не ми се струваше задоволителен.
   1. Да почистя банята след лекцията, в резултат на което щях да се лиша от сън, а това да доведе до намаляване на умствения и физическия ми капацитет.
   2. Да отсроча чистенето до следващия вторник, което щеше да бъде последвано от осемдневен период на съмнителна хигиена в банята и последващ риск от болести.
   3. Да откажа да изнеса лекцията, което щеше да накърни приятелството ми с Джийн.
   Представих дилемата на Джийн, който – както обикновено – имаше алтернативно решение.
   – Дон, ще платя на някого да ти изчисти банята.
   Обясних на Джийн – отново! – че всички чистачи с вероятното изключение на унгарката с късата пола допускат грешки. Жената с късата пола, която чистеше у Джийн, бе изчезнала след някакви проблеми с него и Клодия.
   – Ще ти дам телефона на Ева. Само не ме ­споменавай.
   – Ами ако попита? Как да отговоря, без да те споменавам?
   – Просто кажи, че ѝ се обаждаш, защото е единствената чистачка, която си върши работата както трябва. Ако ме спомене – мълчи.
   Това бе отличен изход от ситуацията и илюстрация на способността на Джийн да намира решения на социални проблеми. Ева щеше да се радва, че уменията ѝ получават признание, и може би дори бе подходяща да получи постоянен ангажимент, което щеше да освободи средно триста и шестнайсет минути на седмица от моето време.
   Проблемът на Джийн с лекцията възникна, защото му се бе отворила възможност да прави секс с чилийска научна работничка, дошла на конференция в Мелбърн. Джийн си бе поставил за задача да преспи с жени от възможно най-много националности. Като професор по психология той изключително се интересуваше от човешката сексуална привлекателност, за която вярваше, че е предимно генетически обусловена.
   Това схващане бе в унисон с образованието му по генетика. Шейсет и осем дни след като Джийн ме нае за изследовател след защита на докторска степен, бе повишен в шеф на катедрата по психология – много противоречиво назначение, което трябваше да утвърди университета като лидер в еволюционната психология и да вдигне репутацията му.
   Докато работехме заедно в катедрата по генетика, водехме многобройни интересни дискусии, които продължиха и след промяната на работното му място. Бих бил доволен от контактите ни и само по тази причина, но освен това Джийн ме канеше в дома си на вечеря, извършваше и други приятелски ритуали, които в крайна сметка доведоха до установяване на отношения. Съпругата му Клодия, клиничен психолог, също ми стана приятел. И така вече имах цели двама.
   Джийн и Клодия известно време се опитваха да ми помагат да реша проблема със съпругата. За жалост подходът им се основаваше на традиционната парадигма на срещите, която вече бях изоставил заради това, че вероятността за успех не оправдаваше усилията и отрицателните преживявания. Аз съм на трийсет и девет години, висок, в добра физическа форма и интелигентен, с относително висок статус, а като професор имах доход над средния. Логично би било да съм привлекателен за широк кръг жени. В животинския свят бих имал успех във възпроизводството.
   Обаче има нещо в мен, което жените намират за непривлекателно. Винаги ми е било трудно да се сприятелявам и по всичко личеше, че недостатъците, причинили този проблем, се отразяват и на опитите ми да създам романтични отношения. Провалът с кайсиевия сладолед е добър пример.
   Клодия ме бе запознала с една от многото си приятелки. Елизабет бе изключително интелигентна компютърна специалистка с проблем в зрението, коригиран с очила. Споменавам очилата, защото Клодия ми показа снимка и ме попита дали имам нещо против тях. Невероятен въпрос! От психолог! При оценяването на потенциала на Елизабет като партньорка – която да ме стимулира интелектуално, да върши с мен различни неща и може би да се възпроизведем заедно – първата грижа на Клодия се бе оказала моята реакция на избора ѝ на рамки за очила, който най-вероятно не е направила сама, а по съвет на очен лекар. В такъв свят ми се налага да живея. След това Клодия ми каза, сякаш това бе мой проблем:
   – Тя има много твърди убеждения.
   – На доказателства ли почиват?
   – Предполагам – отвърна Клодия.
   Идеално. Все едно описваше мен.
   Срещнахме се в тайландски ресторант. Заведенията са минни полета за социално неадекватните и аз бях нервен както винаги в подобни ситуации. Но всичко започна отлично, когато и двамата пристигнахме точно в 7 вечерта, както се бяхме договорили. Лошата синхронизация е огромна загуба на време.
   Оцеляхме по време на вечерята, без тя да ме разкритикува за някой гаф. Трудно се води разговор, докато се чудиш дали си забил поглед в правилната част от тялото, но аз се съсредоточих върху очилатите ѝ очи, както ми бе препоръчал Джийн. Това доведе до някои неточности в хранителния процес, които тя сякаш не забеляза. Даже напротив, проведохме много продуктивна дискусия за симулационните алгоритми. Тя беше толкова интересна! Вече виждах възможност за постоянна връзка.
   Сервитьорът донесе менюто с десертите и Елизабет каза:
   – Не обичам азиатски десерти.
   Това почти със сигурност бе необосновано обобщение, базиращо се на ограничен опит, и може би трябваше да видя в него предупредителен знак. Но ми даде възможност за креативно предложение:
   – Можем да си вземем сладолед от другата страна на улицата.
   – Страхотна идея. Стига да имат кайсиев.
   Прецених, че до този момент напредвах добре и не мислех, че предпочитанието към кайсиевия сладолед ще се окаже проблем. Грешах. Сладкарницата предлагаше голям избор на вкусове, но бяха изчерпали запасите си от кайсиев сладолед. Поръчах си две топки лютив шоколад и лакрица и попитах Елизабет какво е второто ѝ предпочитание.
   – Ако нямат кайсиев, аз съм пас.
   Не можех да повярвам. Всички сладоледи, особено плодовите, имат един и същ вкус заради охлаждането на вкусовите рецептори. Предложих ѝ манго.
   – Не, благодаря. Не искам.
   Обясних психологията на охлаждането на вкусовите рецептори най-подробно. Предсказах, че ако закупя сладоледи с вкус на манго и на праскова, тя няма да може да направи разлика между двата. Следователно те са еквивалентни на кайсиевия.
   – Напълно различни са – каза тя. – Ако не можеш да различиш манго от праскова, това си е твой проблем.
   Оказа се, че имаме обикновено обективно разногласие, което лесно би могло да се разреши експериментално. Поръчах минимална доза от двата сладоледа. Но докато чакахме да ги донесат, аз се обърнах да помоля Елизабет да затвори очи, за да направим експеримента и установих, че си е тръгнала. Почивали на доказателства, значи. И това от компютърен специалист...

Издателство Бард



Няма коментари:

Публикуване на коментар