вторник, 4 март 2014 г.

Ясен Атанасов >> Свят за изпиване

Как се пие светът – целият, до последната глътка, до дъното. До края и до новото начало, защото този свят винаги ще умира и ще се ражда

   ... Целувка за довиждане и после – Средиземноморие.
   Уловен за облаците, пътувам. Утешен от кипарисите, пътувам. Серпентина покрай Солун, търкалящи се жълъди в подножието на Олимп. Време няма. Не броя изпушените фасове, нито часовете. Пита от гърдестата селянка, над чийто мустак дреме венец от мерудии. Шепа смокини от момчето, понесло туба вода на баща си, тракториста. Закусвам с вятъра, вечерям с вечността. Селца, защитени от полисите със санитарен кордон от ливади и ридове. Градинки с подправки. Саксиите с босилек по прозорците и босилекът покрай гробовете. Лай, залпове мляко в котлето, петел в горно до, развълнувани стобори. И пак хълмове, и отново оргии по тях. Сред тревите се любят хора, мишлета и сенки. Пътят ходи под мен, а съзвездията се опитват да ме движат като кукла на конци. Янина, Ламия, Тива и обратно. Грохналият кадилак на Таки ме оставя на пристанището. Буревестници над Корфу. Покер в каютата на ферибота, после малко стихове по листа под фенерчето в мрака. Разбуждане: Неапол. Сутиени по просторите, котки по праговете. Литургия, камбанен звън, процесия. Тълпата ухае на чесън и Aqua di Gio. Потоци от цветя и цветове. Бягство към другите цветя, полските. Макове край канавките и стадо мериносови овце пред каруцата. Абруци. После съм пеша в нощта на Лацио. Сватба в Рим. Погребение и зидани каменни маслобойни в Умбрия. Въргалям се гол из маслиновите гори. Тиха неделя и превзети от орлови нокти тухлени зидове в Тоскана. Рисувам със сиена кръстове по тялото си. Гмурване сред туристите на Венеция и после обратно през Венето към Ломбардия. Щура седмица със старата тайфа в Милано...

Издателство Сиела



Няма коментари:

Публикуване на коментар