Ричард Леймън >> Пътуващо представление с вампир

Шоуто е само за пълнолетни, освен това започва в полунощ, далеч след вечерния им час, пък и те нямат пари за билети...

   Изумен и развълнуван поклатих глава и на два-три пъти промърморих „Леле“, докато четях обявата.
   Но щом стигнах до последния ред, нещата се промениха.
   Усетих, че ме прободе тревога, последвана от смесица на облекчение и разочарование.
   Най-вече облекчение.
   – О, да му се не види – смотолевих в опит да изглеждам огорчен, – много кофти.

   – Кофти? – учуди се Ръсти – Ти да не си превъртял, мой човек? Имаме си пътуващо шоу с вампир! Истински женски вампир тук, в Грандвил! И пише, че е прекрасна! Виждаш ли това?
Прекрасна! Изкусителна! Поразителна красавица! А на всичкото отгоре е вампир! Виж какво се казва! Дебне доброволци от публиката и ги захапва за шията! Смуче им кръвта!
   – Фамозно – отбеляза Слим.
   – Щеше да е фамозно, ако можехме да я видим – уточних, като се стараех да изглеждам унил по повод ситуацията. – Но няма как да се вмъкнем на такова представление.
   Ръсти поклати глава с присвити очи.
   – Ето защо ще отидем да я видим сега.
   – О – промълвих.
   Понякога, когато на Ръсти му хрумнеше нещо подобно, бях в състояние да отроня единствено „О“.
   – Схващаш ли? – попита той.
   – Май да. – Нямах никаква представа.
   – Ще поогледаме мястото – каза Слим. – Само да проверим какво можем да видим.
   – Може би ще успеем да я зърнем – допълни Ръсти. Изглеждаше доста превъзбуден.
   – Недей да храниш големи надежди – сряза го Слим.
   – Можем да успеем – продължи да настоява той. – Трябва да е там някъде. Все някой е налепил всичките тези обяви. А и представлението е довечера. Сигурно вече са на Полето на Джанкс и се подготвят.
   – Виж, това трябва да е така – каза Слим. – Но не разчитай много да зърнеш прекрасната Валерия.
   Той примигна срещу Слим разочарован и с леко объркано изражение. След това се извърна към мен, като очевидно търсеше подкрепа.
   Погледнах към Слим.
   Веждите ѝ се повдигнаха, както и едното ъгълче на устата ѝ.
   От присмехулната ѝ гримаса едновременно ме досмеша и ме заболя. Насилих се да отместя поглед от нея и казах на Ръсти:
   – Момичето е вампир, тъпчо.
   – Кво?
   – Валерия. Нали се предполага, че е вампир?
   – Да, и? – попита той, нетърпелив да чуе финала.
   – Да не мислиш, че ще се промъкнем на Полето на Джанкс и ще я заварим да си прави слънчеви бани?
   – О!
   Схвана.
   Със Слим се разсмяхме. Ръсти стоеше с изчервено лице, клатеше глава и се подсмиваше. После рече:
   – Значи трябва да е в ковчега си, нали така?
   – Точно така – казахме едновременно със Слим.
   Ръсти силно се разсмя. Ние се присъединихме към него.
   После отново продължихме по пътя си.
   След малко Ръсти избърза с една-две крачки, извърна глава към нас и каза:
   – Ама сериозно, може наистина да я заварим да си прави слънчеви бани.
   – Ненормален ли си? – осведоми се Слим.
   – Гола!
   – Ще ти се.
   – И още как.
   Поклатих глава намръщен.
   – Ще видиш само купчинка пепел. И при първия повей на вятъра...
   Слим запя като Питър, Пол и Мери:
   – Вампирррра, приятелю, го духхххна вятърът...

Издателство Изток-Запад

Пътуващо представление с вампир в Хеликон

Пътуващо представление с вампир в Books.bg