– АХ ВИЕ, ОТВРАТИТЕЛНИ ВОНЯЩИ РИБОЦИ – пищеше безумно Рибоног. – СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНИ КЪСОВЕ ПЛАНКТОН! НАЛИ ВИ ВИЖДАМ – ЦИВРИТЕ КАТО БЕБЕТА, ЩОМ СЕ НАЛАГА ДА СЕ БИЕТЕ С ИСТИНСКИ ВИКИНГ!
Саблезъбият дракон преследвач Едноок гледаше Рибоног със страхопочитание.
– Като че ли подцених приятеля ти – с уважение измърмори той. – Взех го за слаба работа, а трябва да призная, че е СМЕЛ... наистина самоубийствено смел, но все пак смел...
Истериците бяха безумно удивени от факта, че най-неочаквано са нападнати от един-единствен, непораснал още, малолетен член на друго племе, и то до такава степен, че за миг застинаха с увиснали ченета и с ръце във въздуха, докато поднасяха парчетата еленско месо към устите си.
Рибоног се носеше право към истериците и яростно размаха шпага, щом стигна до тях, но, разбира се, не уцели никого и продължи полета си през горящия огън надолу по склона. За миг кожите му пламнаха, ала вятърът бързо ги загаси.
Истериците останаха още миг неподвижни от удивление, като наблюдаваха дребната фигура, препускаща с писъци надолу по планината. После се спогледаха и нямаше нужда да видиш лицата им, за да се увериш, че бяха навъсени, сякаш казваха: „Хайде да го убием още сега“. Те бавно и делово стегнаха ските си, вдигнаха лъковете на мощните си космати рамене и се спуснаха след него.
– Ох, в името на жизнеутвърждаващите бутове на лъчезарната Балдур – паникьоса се Хълцук, като последва Рибоног надолу по склона, – те наистина се готвят да го убият! Какво да правя сега?
– Да правиш ли? – попита Едноок, който вървеше до Хълцук с големи леки крачки. – Нищо не можеш да направиш... приятелят ти все едно ще умре... той е, както биха го нарекли саблезъбите, „жив труп“... или в случая „труп на ски“. Нищо не можеш да направиш, а ако продължиш в същата посока, ТИ също ще умреш...
Изглежда, драконът беше прав. Хълцук полагаше всички усилия да настигне истериците. Защото истериците бяха огромни същества и изключително силни скиори. Самият Рибоног се спускаше с голяма скорост, защото не правеше ЗАВОИ, изгубил всякакъв контрол, и беше чудно как още не беше паднал. Хълцук го виждаше как от време на време обръща глава ту наляво, ту надясно, за да подвиква през рамо и обсипва драконите с обиди.
Истериците напредваха бързо и един голям звяр с огромна двуглава брадва в черно и златисто зареди стрела на лъка си, готов за стрелба.
Хълцук внезапно спря и изпод ските му се образува ветрило от изстърган скреж, който се разпръсна наоколо. Той също постави стрела на лъка си.
– Кълна се в рогата и мустаците си! – изпищя Беззъбчо. – Той се готви да напрррави нещо! Не го прррави, Хълцук! Недей!
Хълцук внимателно се прицели и пусна стрелата, която прониза въздуха и се заби в дупето на големия звяр с брадвата в мига, когато онзи се канеше да уцели Рибоног. Това бе първият успешен удар на Хълцук за цялата сутрин.
– Добро попадение! – гръмогласно се засмя Едноок, развеселен до дън душа.
Големият звяр с брадвата изръмжа и лудо замаха с ръце във въздуха. Той пусна стрелата си, която имаше огромния късмет да се извие в дъга... и да се забие право в задника на истерика, спускащ се точно пред него.
– Много добре... – задъха се от удоволствие Едноок. – Ощипи ме... днес може би е празничният ми ден...
Тогава другият истерик изпищя от болка и подскочи напред, като направи пълно салтомортале, повлече със себе си истерика, който се движеше пред него, той пък се хързулна по гръб право в краката на последните трима истерици, преобърна ги и ги попиля, така че всичките ШЕСТИМА истерици се търкулнаха като една топка – снежна и гневна.
– Добре, добре – измърмори Хълцук. – А сега нека и шестимата тръгнат след мен и да оставят Рибоног на мира.
– Мисля, че така и ще направят! – викна Едноок и се разсмя до сълзи. – О, наистина мисля, че ще го направят...
– ХЕЙ, НАСАМ! – извика Хълцук, като се увери, че те бяха видели кой е виновникът за злополучното им падане, а после, за да затвърди убеждението им: – ЗНАЧИ, НЕ СЕ БОИТЕ, ЧЕ ЩЕ ВИ УЦЕЛЯТ, ВИЕ... ГЪРЧАВИ ГЛАВОРЕЗИ, БОКЛУЦИ ТАКИВА!
– Виж какво напрррави! – изскимтя Беззъбчо. – Истериците ще обббезззумеят!
Истериците наистина обезумяха, целите пламнаха от ярост, а Хълцук се спусна надолу по планинския скат като същинска малка светкавица.
– Изпреварихме ги – задъхано изрече Хълцук, докато се носеше на ските си по-бързо от всеки друг път.
– Но това няма да е достатъчно – злорадстваше Едноок с наслада. – Трябва да преминеш и другата половина на планината, а тогава те ще те настигнат.
И наистина, много скоро след това Хълцук дочу истериците, които го следваха по петите.
Петима от истериците нададоха истеричния вой, подобно на глутница обезумели виещи вълци, а шестият, онзи с брадвата, подвикваше лични обиди.
– Как СМЕЕШ да обиждаш МОИТЕ царствени бутове, ти, хулиганино убиец, ти, мръсен дребосък! Ние, истериците, сме най-добрите ловци в целия свят и когато те настигна, ще те накълцам с брадвата си и ще те хвърля за храна на Смъртозъб, ще те надупча целия със стрели и ще те направя на решето! – крещеше истерикът с брадвата.
– Очарователно! – захили се Едноок. – Склонни към отмъщение, говоря за истериците, нали?
Хълцук тръгна право към гората с мисълта, че там ще им е по-трудно да го улучат. Да се придвижваш на ски през силно гориста местност е опасна и трудна работа и първото правило, което трябва да спазваш при нормални обстоятелства, е да се движиш БАВНО.
Но обстоятелствата не бяха нормални и Хълцук с писък се носеше през гората, като лудо се извиваше и вземаше завоите с далеч по-голяма скорост от безопасната. – Бббъди внимателен! – предупреждаваше го Беззъбчо в стремежа си да му помогне. – Изззбягвай дърветата! – О, благодаря ти, Беззъбчо – задъхано и със сарказъм отвърна Хълцук, докато стремглаво завиваше наляво и надясно, – дори не ми е хрумвало подобно нещо...
Издателство Колибри
Как да избегнеш драконово проклятие в Хеликон
Как да избегнеш драконово проклятие в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар