Ромен Гари >> Сияние на жена

Когато човек е обичал една жена...

Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, уникално, рядко или изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце...

Издателство Леге Артис

Сияние на жена в Хеликон

Сияние на жена в Books.bg