сряда, 7 май 2014 г.

Маргарита Петкова, Добромир Банев >> Абсурдни времена

Поетичен диалог

Тя:

Да имаш мен? Наистина си луд.
Защо ли все такива ме привличат?
Нагледах се на разни – Брут до Брут.
Не сядай между тях, ако обичаш.
Не ти отива важно да седиш
в абсурдни времена като сенатор.
Да съдиш искаш? Ами отсъди!
И после заплати за мен –
с главата си!

Той:

Такава те избрах – жена без страх.
Уверена и гневна като хала.
Да те обичам с времето не спрях.
Не ти го казвам, чакайки похвала.

Предателствата чужди са за мен.
И луд съм, да, от нежност полудявам.
Не съдя никого, а теб – съвсем.
Да ме обичаш само се надявам.

Издателство Лъчезар Минчев



Няма коментари:

Публикуване на коментар