като шипка зряла
от тъничката клонка на стиха
едва заледеняла.
По снега кристално твърд
капки сок ще плиснат,
а човекът сам на път
в миг ще се усмихне.
И размесващ мръсна пот
със сълзите чисти,
ще сбере грижливо в ход
шарени мъниста.
Той ще смуче лилав мед
със стипчива сладост,
жадно разкривил уста
в спазъм сляп на радост.
Преводач Владимир Стоянов
Издателство Славена
Няма коментари:
Публикуване на коментар