Росен Карамфилов >> Колене

Изповедта на един син, продължение на своя баща...

   Мъж и момче. Намират се в затворена галерия. По тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи "Something I can never have" на Nine Inch Nails. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветия за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.
   „Как си, сине?“ – отронва той в ухото му.
   „Липсваш ми.“
   След тези думи момчето внимателно изважда метална запалка от джоба на дънките си и заема една от цигарите на мъжа. Камъчето, което би следвало да произведе искра, заяжда. Тогава мъжът взема кибрит от бара встрани и смело драсва една клечка. Пламъкът запалва цигарата. Сетне мъжът изгасва горящата клечка с уста. Момчето гледа с възхищение.
   „Как го правиш?“ – пита то.
   „Много е лесно“ – отвръща мъжът и повтаря действието.
   „Не боли ли?“
   „Смелостта боли, ангел мой.“
   Пауза. Дим.
   „Кога ще се върнеш?“
   Пръстите на мъжа шумно изпукват. Тогава той опира чело о челото на своето отражение. Известно време запазва мълчание, след което изрича:
   „Аз никога не съм си тръгвал.“
   Тази реплика осмисля остатъка от историята...

Издателство Жанет 45

Колене в Pimodo