Неизлечимо.
Всички къщи и всички стволове
ранявам с името ти.
Спомени, вместо хапчета, гълтам
всяка вечер.
Сутрин се будя от неприсъствието ти.
Тръгвам зла и обречена.
Търся те после по всички кръчми
и кафенета.
Замерям котки, хора и кучета
с камъни и с клетви.
Слънцето свети като прожектор
в операционна.
Падат в тревата слънчасали жерави.
Как да живея от спомени?
Болно е даже над мене небето.
Как ще се излекувам?
И този град е болница, където
аз още дълго ще те боледувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар