Александър Дюма >> Граф Монте Кристо [ Том 2 ]

Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думи - очакване и надежда. АД

   – Господин Бертучо – каза графът, – съобщавам ви, че в събота давам прием в Отьой.

   Бертучо леко трепна.
   – Добре, господине – отвърна той.
   – Разчитам на вас – продължи графът – всичко да бъде приготвено както трябва. Къщата е много хубава или поне може да стане много хубава.
   – За да стане това, трябва всичко да се смени, господин графе, защото тапетите са извехтели.
   – Сменете ги тогава с изключение на тия в спалнята с червената дамаска; нея ще оставите точно така, както е сега.
   Бертучо се поклони.
   – Няма да променяте нищо и в градината; но с двора правете каквото искате; ще ми бъде дори приятно, ако не могат да го познаят.
   – Ще направя всичко по силите ми, за да задоволя господин графа; но бих бил все пак по-спокоен, ако господин графът ми кажеше намеренията си за вечерята.
   – Вие наистина се чувствате съвсем объркан и наплашен, откакто дойдохме в Париж, драги господин Бертучо, не ме ли познавате вече?

   – Ваше превъзходителство би могъл да ми каже поне кои са поканените!
   – Сам не зная още, а на вас не ви е потребно да знаете. Лукул ще вечеря с Лукул, нищо повече.
   Бертучо се поклони и излезе...

Преводач Невяна Розева
Художник Петър Станимиров
Издателство Изток-Запад

Граф Монте Кристо [ Том 2 ] в Pimodo