Боримир Дончев-Борей >> Самира II: Мисията

Самира поема дълъг, изпълнен с премеждия път из Европа в края на XVII век...

   Самира извика колкото силици ѝ бяха останали. Гласът ѝ, пълен със страдание, радост и облекчение, събрани накуп, се блъсна в стените на горската хижа, върна се обратно, излетя навън и лутайки се измежду дърветата, отекна в усоето. Вълчан, напрегнат и замислен, го чу, бързо вдигна глава и хукна нататък. Още преди да отвори вратата, отвътре се чу пронизителен детски плач. Лицето му, до този миг изопнато и тревожно, изведнъж просветна, разведри се и той начаса нахлу в хижата. Впери очи в Самира и поклати глава в ням въпрос. Тя, горката, потна и изтощена, намери сили само да се усмихне.
   – Момче е – обърна се към него извиканата да помага стара жена, опитвайки се да укроти малкото ревящо същество в ръцете си. Нямаше никаква емоция в думите ѝ, нито пък чувства – бе го правила десетки пъти.
   – Момче ли? – потри с ръка челото си щастливият баща и лицето му се озари в широка усмивка.
   Обърна се, измъкна двата пищова от пояса си и излетя през вратата навън.
   – Ей, момче е бе, брей! – викна с пълно гърло и гръмна два пъти във въздуха.
   Неколцина от най-верните му авери го наобиколиха и загърмяха с пушките на воля.
   – Ха, сполай ти, войводо!
   – Да ти е живо и здраво!
   – Майсторът си е майстор, знае как да го изколандиса!
   Тупаха го по рамото, весели и радостни, смееха се и коментираха.
   – А майката за нищо я нямате, така ли? – чу се глас зад тях.
   Обърнаха се и видяха Самира да стои в рамката на вратата.
   Имаше уморен и измъчен вид, ала лицето ѝ грееше.
   Вълчан се спусна към нея. Прегърна я, както само той си знаеше, бурно и неудържимо, аха да я събори. Двамата останаха така дълго време. Прегърнати един в друг, щастливи и успокоени, като да бяха смъкнали голям товар от плещите си. А то и така си беше. Мигар е проста работа девет месеца да носиш плода в утробата си и да мислиш добре ли му е там, как се чувства и освен това да внимаваш нещо да не объркаш. А и бащата, и той покрай майката, му се налагаше всичко да преживява и мислите му – все са там: при малкото...

Издателство Изток-Запад

Самира II: Мисията в Pimodo