петък, 16 януари 2015 г.

Алек Попов >> Пълен курс 2

... за напреднали

   Къде свършва занаята и къде започва позата? Защо никой не говори за „ролята на инженера“ в обществото, но от писателя се очаква да играе „роля на писател“? И в какво по-точно се изразява тя? Да пише открити писма? Да дава интервюта? Да участва в кръгли маси? Да пафка с лула? Да се налива с уиски? Да живее във вертеп? А може би все пак и да си пише книгите между другото? Зависи от гледната точка... Независимо от множеството интерпретации, които предлага, струва ми се, че за един писател няма по-лоша роля от „ролята на писателя“. Това е единственото, което не може и не бива да се играе. Колкото и лули да си изпушил, идва моментът, когато читателят казва: я, да видим сега какво си написал! И ако не можеш да извадиш истински текст, тогава изниква въпроса: кой по-дяволите си ти? Съвест на нацията, шпионин, предател, палячо, хулиган или обикновен шарлатанин? Животът често ни принуждава да сменяме различни роли, но написаното е всичко, което ни остава, когато маските паднат. Когато всички други роли са изчерпани или провалени. Моят текст – моята крепост. И по-добре стените да не са от картон. АП

Издателство Сиела


Няма коментари:

Публикуване на коментар