Роден е в Търново, учи в Духовната семинария в Одеса, но след завръщането си попада сред българските революционери. Става апостол на Търновския революционен окръг, организатор на Българското опълчение, а по-късно - и на Кресненско-Разложкото въстание. Като политик стига до най-високите постове в държавата. Под управлението му България изживява невероятен икономически подем, но той пада главоломно от върха и година по-късно е брутално убит в центъра на столицата.
Името му остава не само в аналите на историята, но и на литературата.
В годините на националноосвободителните ни борби стиховете му възпламеняват сърцата и душите на българите, знаят се наизуст, пеят се и се разпространяват от уста на уста.
Той е „съавтор“ не на кого да е, а на гениалния Ботев. Общата им книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ има особено силно влияние и въздействие върху българите в онази епоха.
Стамболов има своя талант – да бъде ясен, директен и окриляващ със стиховете си.
И те влизат в сърцата на българите, думите му стават думи за всеки родолюбец.
Издателство Изида
Ей, народ поробен, що си тъй заспал? в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар