Андерш де ла Моте >> Играта

Към всички пристрастени към мобилните си телефони

   Казват, че мигването е най-бързото движение, на което е способно човешкото тяло.
   И все пак то не може да се сравнява с електрическите синапси на мозъка.
   „Не сега!“ беше мисълта, коя­то профуча през главата му, когато светлината блесна срещу него.
   И от негова гледна точка бе съвсем прав. Трябваше да има още време, предоста­тъч­но – бяха му го обещали. Все пак бе следвал стриктно инструкциите – беше направил точно това, което му бяха казали да направи.
   Така че това не трябваше да се случва.
   Не сега!
   Определено не!
   Учудването му беше на­пъл­но разбираемо, да не кажем логично.
   Това беше последното възприятие в живота му.
   Милисекунда по-късно експлозията го превърна в изпепелен пъзел, кой­то полицейските техници щяха да подреждат повече от седмица. Парче по парче, като зловеща салонна игра, докато накрая що-годе възстановят тялото му.
   Но дотогава Играта отдавна щеше да е приключила...

Преводач Любомир Гиздов
Художник Любомир Пенов
Издателство Сиела

 Играта в Pimodo