Константин Павлов >> Записки

1970-1993

   Дългите форми ме измъчват – чувствам ги като психопатия на амбициозен, болен бездарник. Приемам дългата форма само като сбор от кратки (дори безкрайни) изповеди.

* * *

   Драмата на талантливия буржоазен писател е, че държавата не се интересува за творчеството му. Трагедията на социалистическия писател е, че държавата прекалено се интересува от творчеството му.

* * *

   Поетичност? Оригиналност?
   И най-прозаичната фраза може да бъде „разложена“ на ритмични елементи.
   И най-баналната фраза (или мисъл) може да придобие особено значение. Например: „Добър ден, как си?“, ако бъде произнесена от котка, куче или друг подобен събеседник.

* * *

   Стига съм умувал. Случки. Само случки. Ще умувам по-късно, когато съвсем оглупея.

* * *

   Обаче...

   Питаха ме (не веднъж) какво според мен е поезията.
   Аз наистина не знам „какво“ е поезия. (Ония, дето знаят - каква им е ползата?)
   В частност, за мен, писането на стихове си го обяснявам като извратена реакция на инстинкта ми за самосъхранение.
   Срамувам се и пиша. Пиша и се срамувам...

Издателство Жанет 45

Константин Павлов Записки. 1970-1993 в Pimodo