Петър Делчев >> Кастинг за месия

Той е неизбежен. Гответе се...

   – И понеже искам да не се обърквате повече, ще ви го кажа. Логосът прави всичкото – и доброто, и злото по света. Вие с добрината си в съсъд с добрина слагате, но злите със злината си не сипват в съсъд със злина, а от вашия източват. Ей туй е истината, да я знаете. И ще се мери кой, какво и колко, когато времето свърши, не по-рано, не по-късно, а тогава. Когато всяко нещо ще е спряло и ще се е видяло и ще се премери и отреди. Тук идем ние, християните, на помощ на човечеството. Защото ако се съди, така ще е – ще се мери. А ние трябва да спасим човешкий род от меренето, защото праведник демон може да излезе, а демонът – праведник. Затуй сме призвани ние, повярвалите в силата на Иисус – да направим щото съсъдът с добро да се не източва още, докле има живот да се живее! Туй е Логосът – едно цяло за всички, един съсъдът, на всички поверен. Не може един да принася и спасен да бъде, и честит да е, като си мисли, че дал е своята лепта! Едно сме ние, човеците и едно ще си останем до последния ден. Какво каза професорът за исляма? Че Слово е наредил и хора е повел след себе си, знаи добро дело е! И тез ще идат до Царството небесно, щото Словото им добро е, Бог хвали и в Него вяра подбужда. Но под стените на Царството ще си останат, защото портата за тях невидима ще да бъде. Пророците и славните мъже са като показалки по пътя. Следвай ги и ще идеш, задето си тръгнал, но кой ще ти отвори и откъде ще минеш през стените? Затова не е греховен ислямът, а погрешен. Защото Царството, в което Иисус ще ни приюти, докле свършат дните, е самият Иисус. Толкоз!

   Исидор Бергамо сам не знаеше, че толкова образно ще обяснява, но му дойде слово, защото Словото знае кога да идва. Затова побърза да се изкаже, докато още думите търсят него и преди той да почне да ги дири тях:
   – И туй е величието на Иисус, който по човеците бе човек и не е син на Бог, повече от вас и мене, но по Бога до века е Божествен: Той ни остави знанието, че съсъд имаме да наливаме и всички трябва да го пълним. Когато нашият Логос вода носи и налива в съсъда на доброто, тогава сме в хармония и добро правим. И изкушенията все по-малко ще са, защото от съсъда аромат ще се носи и ще ни опива и все по-добро ще ни се случва и все по-честити ще сме и жадни нивга няма да ходим. А който вода отнася и излива, то той срещу всички работи, от всички краде и ще се спъне и водата ще го залее и ще го изгори. Защото Словото Иисусово е това – една любов има, обща, всеобхватна и могъща, и тая любов е да обикнеш цялото, защото ти си цялото. Не си парче от него, не си част, дух от дух, а си цялото. Не сме триипостасни ние, щото парчета сме си отрязали от ипостасите и сме си ги закърпили на торбичка, душата да си носим в нея. Живи сме, както сме част от живота, логос имаме, както всички риби си имат океана, творци сме, както имаме в себе си сътворение. И както няма грях, така няма и изкупление. Грехопадението е заблуда, каквато заблуда е и изкуплението. Иисус не умря на кръста, за да изкупи измислени грехове на човеческий род, минали, че и бъдни.
Как си я измислихме тая ерес, че Бог син Си ще прати да умре на кръста?! От суета човеческа я измислихме! За много важни в очите на Бог се взехме, че за нас отделна глава в законите Си да напише! Че как преди две хиляди години да не сме били важни, като Земята била всичкото сътворено, а звездите отгоре за украса на небето ни са били турени! Суета на суетите! Ние сме прах и за нас Бог се грижи, както за всичките милиарди и милиарди прашинки, ни повече, ни по-малко. И туй измислихме в незнанието си на прашинки. Бергамо вече почти викаше:

   – Че Бог от Бог на кръста е умрял! Как може Бог да умре?! Как умира Абсолют?! Никак! А как умират ипостаси?! Че техният свършек ще е краят на света, ипостасната смърт би била края на Енергиса, край на всичко и щом има начало, и край ще има! Че къде се вдигнахме ние самички в суетата си, та да си помислим, че Бог ще умре на кръста, за да ни изкупи? Това е толкова езическо, толкова диво, толкова първобитно! И как няма да е, като от иудеите тръгва вярата ни, в тяхната вяра се корени, а те завети си правят с техния бог, подписи слагат и на съд го викат, когато им се прииска! Тия са най-злите езичници, които слънце са виждали, защото за единия Бог от горящи храсти научиха и отвънка го познаха, гегите им на змии направи и градове за техен кеф разруши, та да го повярват! Де такава ерес, питам ви? И им било обещано, че власт над света ще им се даде, щото божи народ били! Но нейсе, от тях чудото стана, та Иисус пръкнаха, та да ни умие очите и прогледнем, но те не прогледнаха. Иисус Христос е човек и умря, за да ни отвори вратата на Царството небесно! Той умря прикован и възкръсна, за да покаже, че няма смърт! Само Бог е извън Енергиса, извън измеренията, извън времето и пространството. Няма смърт, защото смъртта, както ние я разбираме е необратима, окончателна, абсолютна и неизбежна. А това е край, но не само наш, а на всичко! Иисус не само лекуваше, Той възкресяваше от мъртвите и накрая Сам себе Си възкреси! Защо го направи? За да му повярват, че е велик лечител, че е Месия, че е Син Божий? Иисус Христос възкресяваше, за да посее идеята, че няма смърт! Смъртта е само преход, състояние, екстаз. Великото изкупление на Иисус Христос не е това, че е умрял като богочовек на кръста, заплащайки нашите грехове. Не, тази жертва е малка, тя е нищожна и несъизмерима! Иисус наистина пожертва себе си, но с това, че се обрече на човечеството до края на дните му, до свършека на света! Обрече се да страда всеки ден, всеки час, всяка минута със страданията на всички сираци, на всички онеправдани, на всички отритнати, бити, убивани и злочести човешки същества! До края на дните, до последното страдание, до последната сълза Той ще ги изстрада и Той ще я изплаче! Ето това е саможертва, ето това е истинското изкупление! Той е жертвата, която ние хората поискахме от себе си, въплътихме и дадохме, за да стои отворена вратата на Царството небесно...

Издателство Сиела (2012)