Маргьорит Дюрас >> Това е всичко

Слова

Сряда, 12 април, следобед, улица Сен Бьоноа

Ела.
Ела в слънцето, каквото и да е.

13 април

Цял живот писах.
Като глупачка, това правих.
Но не е зле и да си такъв.
Аз никога не съм била претенциозна.
Да пишеш цял живот, това учи на писане. Това не спасява от нищо.

Сряда, 19 април, 15 часа, улица Сен Бьоноа

Оказа се, че съм гениална.

Сега вече съм свикнала с това.

Мълчание, и след това.

Ще ви обичам до смъртта си.
Ще се опитам да не умра твърде скоро.
Това е всичко, с което трябва да се заема.
...

Преводач Мария Георгиева

Издателство Прозорец

Това е всичко в Pimodo

Маргьорит Дюрас >> Градинката. Модерато кантабиле

От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота... МД

В Градинката Маргьорит Дюрас създава покъртителен с простотата и достойнството си разказ диалог за две различни отношения към живота, надеждата, самотата, смъртта и щастието.

Модерато кантабиле е една от първите истински дюрасиански творби с белите полета на мълчанието, с повторенията, с недоизказаното.

Преводач Офелия Р. Николова

Издателство УИ Св. Климент Охридски

Градинката. Модерато кантабиле в Pimodo

Маргьорит Дюрас >> Очи сини коси черни

Любовта съществува само няколко мига. След това се разпилява в невъзможността да промениш хода на нечий живот. М. Д.

   Тя го знае: даже когато настъпи последната нощ, едва ли ще си струва да се отбележи, защото това ще бъде началото на една друга история, историята на тяхната раздяла.
   Той не разбира много-много какво казва тя, неговите истории винаги са били много кратки, обречени. Историята с младия странник с очи сини коси черни е най-дългата, колкото повече време минава, но това е заради нея, която я пази. Тя смята, че той се заблуждава, че историите се изживяват и без да се знае за това. Че те се простират вече до края на света, там, където съдбите се заличават, където те вече не минават за лични, ни може би дори за човешки. Любов на общности, казва тя. Това сигурно се дължи на храната и на еднообразието на света.
   Те се смеят. Да се виждат как се смеят, ги прави луди от щастие...

Преводач Мария Георгиева

Издателство Прозорец

Очи сини коси черни в Pimodo

Маргьорит Дюрас >> Бараж срещу Пасифика

земята е смисълът, но и проклятието на живота ѝ...

безутешен и поетичен разказ за угнетяваща мизерия, за гладни деца, гладни кучета и гладни тигри, за богатите и бедните, за големия град и големите надежди, за съдби, които зависят от продажбата на един пръстен с диамант и от прищявките на плантаторски синове, за неудър­жимата стихия на океанския прилив, който залива и опустошава земята и надеждата...

но и за бунта на непримиримия човешки дух срещу съдбата и слепите природни сили, дори да е отчаян, и обречен, като баража пред пасифика...

Издателство Летера

Бараж срещу Пасифика в Хеликон

Бараж срещу Пасифика в Books.bg

Маргьорит Дюрас >> Да пишеш

От писането се подивява...

   Тъкмо в една къща човек е сам. И не извън нея, а вътре в нея. В градината има птици, котки. Но също от време на време някоя катеричка, някой пор. Човек не е сам в един парк. Но в къщата е толкова сам, че понякога е напълно объркан. Едва сега знам, че престоях там десет години. Сама. И то за да пиша книги, които ме накараха да разбера, мен и останалите, че съм този писател, който съм. Как точно се случи това? Че как може да се изрази? Едно мога да кажа и то е, че този род самота в Н. бе създадена от мен. За мен. И че само в тази къща аз съм сама. За да пиша. За да пиша не както съм го правила досега. А да пиша книги още непознати за мен и още никога незамисляни от мен и непредугаждани никога от никого. Там написах Похищението на Лол В. Щайн и Вицеконсулът. После други след тях. Разбрах, че съм личност сама с моето писане, сама много далеч от всичко. Това продължи десет години може би, вече не знам, рядко съм пресмятала времето, прекарано в писане, пък и Пресмятах времето, прекарано в очакване на Робер Антелм и Мари-Луиз, неговата малка сестра.

После нищо повече не съм пресмятала.

Издателство Прозорец

Да пишеш в Хеликон

Да пишеш в Books.bg

Маргьорит Дюрас >> Похищението на Лол В. Щайн. Любовта

[ мъжете ] Искаха да се занимавам с домакинството, с готвене и ако наистина трябва да пиша книги, да го правя на интервали, като нелегална дейност. Маргьорит Дюрас

Похищението... - Лол Щайн е красива, млада жена, с безупречно семейство и прекрасен дом… Но прекалената нормалност на нейния живот кара приятели и близки тайно да се съмняват във възможността Лол да е забравила напълно трагедията на своята опустошена любов и годеника, който я е изоставил преди години. ..

Любовта - Романът допълва историята на Лол В. Щайн, като представя нейното разрушено съзнание и невъзможността да възстанови целостта на своя „аз“. Героите нямат имена, означени са с местоименията той и тя. Читателят разбира, че това са Майкъл Ричардсън и Лол В. Щайн, които се завръщат след години на мястото, където са останали последните мигове от тяхната любов. В празната зала на казиното, на брега на морето, героите намират спомена за фаталната любов, която е изпепелила душите им...

Издателство Летера

Похищението на Лол В. Щайн. Любовта в Хеликон

Похищението на Лол В. Щайн. Любовта в Books.bg

Маргьорит Дюрас >> Ян Андреа Щайнер

Индокитай, алкохолът, любовта; холокостът; детството - червената нишка в цялото творчество на Маргьорит Дюрас

Легнахме си с луната върху потъмнелия и син небосклон.

На следващия ден се любихме.
Дойдохте при мен в спалнята ми. Не проронихме ни дума. Натежали бяхме от детинското тяло на Теодора Кац, от това недъгаво тяло, от светлия й поглед, от виковете й, с които призоваваше майка си, преди да долети куршумът в тила, изпратен от немския войник, отговарящ за реда в лагера. После ми казахте, че тялото ми е невероятно младо. Поколебах се да публикувам тази фраза. Но за обратното изобщо не ми стигнаха сили. Аз пиша и неща, които не разбирам. Оставям ги в книгите си и ги препрочитам, и тогава те придобиват някакъв смисъл...

Издателство Прозорец

Ян Андреа Щайнер в Хеликон

Ян Андреа Щайнер в Books.bg

Маргьорит Дюрас >> Емили Л.

Разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта

Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама самотници като тях, пристигнали с яхтата си от остров Уайт - Капитана и неговата красива някога, а сега съсипана от алкохола спътница. Двата френски гласа се смесват с английските, и така неусетно невъзможната, несподелена любов на френската двойка се превръща във фон за трагичната история на англичаните.

Издателство Алтера

Емили Л. в Хеликон

Емили Л. в Books.bg