Мишел Уелбек >> По-широко поле за борбата

В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия...

   В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше невероятни физиономии. Няколко секунди се повъртя по пликчета, след което започна да се облича, понеже не виждаше какво друго може да прави. Впрочем тя не спи с никого – затова поведението ѝ е толкова абсурдно.
   След четвъртата чаша водка доста ми прилоша и се наложи да се излегна на купчина възглавнички зад канапето. Малко след това две момичета се настаниха на въпросното канапе. И двете въобще не бяха хубави – всъщност това са дежурните дропли. Ходят да се хранят заедно и четат книги за развитието на говора при детето или нещо от този род.
   Двете веднага почнаха да коментират новините на деня, как едно момиче от службата дошло на работа със страшно „миниатюрен“ минижуп – направо ѝ се виждал задникът. Мнението им по въпроса ли? Ами било чудесно. Силуетите им, странно уголемени, се очертаваха като театър на сенките върху стената над мен. Гласовете им сякаш идваха свише, малко като Светия Дух. Всъщност изобщо не бях добре – това беше ясно.
   Цели петнайсет минути ръсиха тъпотии. Имала право да се облича, както си искала, това въобще не било от желание да съблазнява пичовете, искала просто да си се чувства добре, да се харесва на себе си и прочее. Последни злокобни останки от провала на феминизма. По едно време дори произнесох тези думи на глас: „Последни злокобни останки от провала на феминизма“. Но двете не ме чуха.
   Аз също бях забелязал въпросното момиче. Как да не го видиш. Че дори и шефът се беше надървил.
   Заспал съм преди края на разговора, но ме споходи мъчителен сън. Двете дропли се държаха под ръка в коридора, който се простира от единия до другия край на службата, маршируваха с високо вдигнат крак и пееха гръмогласно:

Голо дупе аз размятвам
не за да те свалям, не!
Ако съм с космати кълки,
то си правя кеф поне...

   Момичето с минижупа стоеше в рамката на отворена врата, но този път беше с дълга черна рокля, тайнствена и строга. Гледаше ги с усмивка. На раменете ѝ беше кацнал огромен папагал, който всъщност бе шефът. От време на време тя го галеше по перата на корема небрежно и същевременно умело.
   Когато се събудих, установих, че съм повърнал върху мокета. Купонът беше към края си. Скрих повърнята под купчина възглавнички и станах, за да се опитам да се прибера у дома. Тогава забелязах, че съм си изгубил ключовете за колата...

Издателство Колибри

По-широко поле за борбата в Хеликон

По-широко поле за борбата в Books.bg

Шантал Муф >> Демократическият парадокс

В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа...

Първоначално изследването ми се съсредоточава върху естеството на модерната демокрация – въпрос, който според мен все още не е достатъчно добре изяснен. Кое е най-подходящото определение за новия тип демокрация, който се установява в западния свят през последните два века? Той е обозначаван с най-различни термини: модерна демокрация, представителна демокрация, парламентарна демокрация, плуралистична демокрация, конституционна демокрация, либерална демокрация. Според някои основната разлика с древната демокрация се състои в това, че в по-големи и по-сложни общества преките форми на демократично управление стават невъзможни; точно поради тази причина модерната 

демокрация трябва да бъде представителна. Други, като kапример Клод Лефор, наблягат на символната трансформация, която прави възможна появата на модерната демокрация: „разпадането на ориентирите на сигурност“.
Според него в модерното демократично общество властта, законът и знанието се оказват в ситуация на радикална неопределеност. Това е следствие от „демократичната революция“, водеща до изчезването на онази власт, която е въплътена в личността на владетеля и е обвързана с трансцедентен авторитет.
Така се поставя началото на нов вид институиране на социалното, при което властта става „празно място“...

Издателство Изток-Запад

Демократическият парадокс в Хеликон

Демократическият парадокс в Books.bg