Показват се публикациите с етикет съвременна австрийска литература. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет съвременна австрийска литература. Показване на всички публикации

понеделник, 27 юли 2015 г.

Томас Щангл >> Правилата на танца

Хипнотична медитация за нашето днес и ролята на изкуството в него

Една млада жена придобива различно екзистенциално усещане като демонстрантка срещу политическите действия на новото дясно правителство във Виена през февруари 2000 год.
В същото време сестра ѝ Мона върви по съвсем различен път, който завършва по шокиращо освобождаващ начин. А 15 години по-късно някакъв д-р Валтер Щайнер изпада в екзистенциална криза, тъй като жена му го напуска. Той случайно намира стари снимки с двете жени и открива нови взаимовръзки.
Трите персонажа в този роман прекосяват Виена по различно време, с различни мотиви и се опитват по различен начин да пристигнат в реалността – посредством политически ангажимент, посредством изкуството и посредством прекратяването на всякакъв екзистенциален натиск.

Преводач Екатерина Джутева
Издателство Black Flamingo (2015)

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Елфриде Йелинек >> Драми

За абсурда на клишетата и тяхната поробваща сила

Странно е най-меката дума, която може да се каже нейното писане, но пък мислех си, че да четеш Йелинек е като да слушаш атонална музика... В началото нищо не разбираш, след което те увлича и колкото повече навлизаш в нейния синтаксис, толкова по-трудно е да оставиш книгата. Така че Йелинек е предизвикателна – ако започнете тази книга ще видите, че текстът от един момент нататък вече ви държи и си ви води по своите пътища.
Георги Господинов

Преводач Владко Мурдаров

Издателство Рива

Елфриде Йелинек, Драми
в Pimodo

сряда, 13 март 2013 г.

Арно Гайгер >> Старият крал и неговото изгнание

„Деликатен, филигранно изпипан роман, със съвсем простичък сюжет, монумент на живите. Това не е просто една вълнуваща книга, но и нещо много повече – семейна история, детски спомени, хроника на провинциалния живот и освен това разказ за живота, който водим всички ние.“ Neue Züricher Zeitung

Бях на шест, когато дядо престана да ме разпознава. Живееше в къщата под нашата и случеше ли се да мина през овощната му градина, за да си съкратя пътя до училище, понякога той ме замеряше с цепеница, защото нямало какво да диря в поляните му. Друг път, като ме зърнеше, се радваше, идваше до мен и ми викаше Хелмут. В такива случаи не знаех как да се държа. Дядо почина. Забравих за тези си преживявания – докато болестта не спипа баща ми.
Руснаците имат поговорка, която казва, че в живота нищо не се повтаря освен грешките. А с възрастта те се увеличават. Тъй като татко винаги си е падал малко темерут, ние си обяснявахме появилите се скоро след пенсионирането му бели петна в паметта с това, че той почва да губи какъвто и да е интерес към заобикалящия го свят. Поведението му бе типично за него. Затова няколко години му лазихме по нервите с настойчиви молби най-после да вземе да се стегне.
Днес ме хваща тиха ярост заради това пилеене на силите; защото ругаехме човека, а имахме предвид болестта. „Моля те, не продължавай повече така!“ – казвахме му хиляди пъти, а татко приемаше забележките търпеливо и според правилото, че попаднеш ли в неприятна ситуация, най-лесно ще ти е, ако навреме се оттеглиш встрани. Не искаше да се противопоставя на забравянето, не използваше каквито и да е опори за паметта си и ни веднъж не се оплака, че някой е вързал възли по носните му кърпи. Не водеше упорита окопна война срещу духовния си упадък и никога не отвори дума за това, макар че – от днешна гледна точка – най-късно в средата на деветдесетте години би трябвало да е осъзнал сериозността на положението си. Само да беше казал на някое от децата си: съжалявам, мозъкът ми ме оставя в беда, всички ние бихме могли по-добре да се справим със ситуацията. Но при нас се получи дългогодишна игра на котка и мишка, с баща ми – като мишка, с нас – като мишки, и болестта в ролята на котката...

Издателство Колибри