Сергей Иванов >> В търсене на Константинопол

Пътеводител по Византийски Истанбул и околностите

   ... „Св. София“ е храм, построен „върху кръв“: църквата е издигната, за да напомня за въстанието Ника от януари 532 г., когато били избити 30 000 жители на града, а пожар унищожил църквата на Теодосий.
   Цялата мощ на Империята била хвърлена за изграждането на новия храм, отвсякъде в Константинопол докарвали парчета цветен мрамор и колони, изтръгнати от езическите светилища. Ако съдим по легендите, които византийците повтаряли през вековете, строили две бригади от по 50 000 души, начело с по петдесет майстори.
   Прокопий Кесарийски пише: Тази църква е невероятно зрелище, изумително за онези, които са го видели и въобще неправдоподобно за онези, които само са чували за него. Тя се издига до небесата и сякаш изплува сред обкръжаващите я постройки и се свежда над целия град.
   Разбира се, днес храмът не оставя същото впечатление, както по времето на Прокопий, все пак 1400 години не са шега. Да се опитаме да си представим, че в Града ги няма огромните сиви буци на джамиите, всяка от които навремето е строена с намерението да надмине размерите на „Св. София“, че ги няма съвременните кутийки на небостъргачите и че всяко високо здание се е възприемало като чудо. Ако не броим египетските пирамиди, този храм в продължение на 600 години е държал рекорда за най-високо здание в света – за първи път едва през 1311 г. Линкълнската катедрала надминава по височина „Св. София“. А тя няма равна на себе си с височината на вътрешното си пространство чак до 1436 г., когато се появява прочутият Дуомо във Флоренция, т.е. в продължение на 900 години.
   Днес зданието не изглежда много високо не само заради османските минарета и не защото сега строежите са много по-високи. До голяма степен днешното впечатление от храма се определя от добавените в различно време контрафорси, т.е. мощните странични подпорни стени. Тяхната основна цел е да се предпази гигантското здание от земетресенията, но те не са единствената причина. Въпреки гениалният, пресметнат до най-малките детайли замисъл на архитектите, през вековете чудовищният натиск на купола постепенно започва да приплъзва стените и колоните. На няколко места и сега в „Св. София“ се забелязва, че те избиват навън и това движение е спряно най-вече с контрафорсите. Очевидно първите, най-ранните, са издигнати от западната страна на храма – точно тях гледаме в момента. По-всяка вероятност те са се появили през Х–ХІ в. и за разлика от всички останали са във формата на арки или мостчета. Същата форма са имали северните и южните контрафорси, просто по-късно техните арки са били запълнени. Останалите подпорни стени са били построени в началото на ХІV в. от Андроник ІІ Палеолог.
   След това турците са достроявали „Св. София“ само отвън – още Мехмед Завоевателя е издигнал контрафорс на югоизточния ѝ ъгъл и първото минаре. Впрочем една турска легенда за Истанбул гласи: когато части от християнския храм се разрушили, султанът изпратил в Константинопол своя инженер, който уж заради реконструкцията построил до църквата кула и като се върнал бързо, казал на Мехмед: Аз построих първото минаре – другите ти. Разбира се, минаретата развалят гледката на храма, но не бива да забравяме, че и по времето на Византия отвсякъде около храма е имало допълнителни постройки, свързани с него с вътрешни проходи.
   Сега в храма влизат през западната врата, но в миналото (като се почне от VІІ в.) я отваряли само по големи празници, когато народът се тълпял в храма. В обикновени дни там влизали през югозападния вестибюл, там, където днес е изходът...

Преводач Владимир Игнатовски

Издателство Изток-Запад

В търсене на Константинопол в Pimodo

Гжегож Гурни, Януш Рошикон >> Свидетели на тайната

Разследвате на Христовите реликви

Фактографски документ за страстите

Най-подробно научно изследваният предмет на света продължава да бъде за учените неразгадана тайна.

Светият кръст

Оръдието на потресаващата смърт

Реликва, идентифицирана благодарение на надписа „Иисус Назорей, Цар Иудейски”, изследван от университетски преподаватели от Израел.

Светите гвоздеи

По-драгоценни от царска диадема

Предмети, почитани от римските императори повече от монархическите регалии.

Сударионът от Овиедо

Жива кръв, мъртва кръв

Погребалното покривало, изследвано от испански колектив криминалисти, потвърждава истинността на евангелските описания на кръстната смърт.

Хитонът от Аржантьой

Хромозомите на Галилееца под микроскоп

Дрехата, изследвана от световноизвестен френски генетик, е предизвикателство за съвременната наука.

Туниката от Трир

Реликва, стаала на прах

Реликвата, която в Третия райх е привлякла около два милиона противници на Адолф Хитлер.

Кърпата от Манопело

Двойният живот на Вероника

Необикновено изображение, което от четири века е повече легенда, отколкото факт, се явява пред широката публика в малко градче в Абруцо и не престава да удивява изследователите си.

Стълбът на бичуването

Подорният стълб от двореца на Пилат

Стълб за изтезания от египетски мрамор, съхраняван в една римска базилика.

Тръненият венец

Шейсет дупки в главата

Венецът не прилича на препаска за глава, а по-скоро на шлем, покрит с остри тръни, който разкъсва кръвоносните съдове и дразни нервните окончания.

Разследването продължава

Копието, Сандалите, Повивките

Учените непрекъснато търсят и изследват предметите, почитани като Христови реликви, а сред тях са например сандалите от Прюм и пребрадката от Кахорс.

Голгота и Празният гроб

Лобното място в Светия град

Местата, свързани с ключови моменти в живота на Исус от Назарет, още пазят следи от спомена за тези събития.

Издателство Фондация Комунитас

Свидетели на тайната в Pimodo

Реза Аслан >> Зилот

Животът и времената на Иисус от Назарет

   Първи век е епоха на апокалиптични очаквания сред евреите в Палестина, както римляните наричат земите, обхващащи съвременните Израел/Палестина, както и големи части от Йордания, Сирия и Ливан. Безброй пророци, проповедници и месии ходят из Светите земи, разнасяйки посланието за наближаването на Божия съд. Много от тези т.нар. фалшиви месии знаем по име. Някои се споменават дори в Новия завет. Пророк Теудас, според „Деянията на светите Апостоли“, имал четиристотин ученици, преди римляните да го хванат и да го обезглавят. Една тайнствена харизматична фигура, известна само като „Египтянина“, събира армия от последователи в пустинята, като почти всички от тях са избити от римските войски.
   През 4 г. пр.Хр., годината, когато според повечето учени е роден Иисус от Назарет, беден овчар на име Атхронгес слага на главата си диадема и се коронясва за „Цар на евреите“. Заедно със своите последователи, той е брутално посечен от римски легион. Друг претендент за месия, наречен просто „Самарянина“, е разпънат на кръст от Пилат Понтийски, въпреки че не събира армия и по никакъв начин не представлява заплаха за Рим – показател, че усещайки апокалиптичната треска във въздуха, представителите на властта са станали извънредно чувствителни дори към намека за противодържавна дейност.
   И други, като бандитския главатар Иезекия, Симон от Перея, Юда Галилейски, неговия внук Менахем, Симон бар Гиор [тоест син на Гиор] и Симон бар Кохба [тоест син на Кохба], обявяват месианските си амбиции и заради това са екзекутирани от Рим. Прибавете към този списък есейската секта, част от чиито членове живеят в изолация на пустинното Кумранско плато на северозападния бряг на Мъртво море; еврейското революционно движение от първи век, чиито последователи са известни като „зилоти“ и спомагат за обявяването на кървавата война срещу Рим; и страховитите бандити убийци, които римляните назовават сикарии (тоест използващи кама), и ще се получи изпълнена с месианска енергия картина на Палестина през първи век.
   Трудно е да се постави Иисус от Назарет недвусмислено в някое от известните религиозно-политически движения от неговото време. Той е бил човек на дълбоки противоречия: един ден проповядващ расово обособяване („Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев“, Матей 15:24), на следващия – благосклонен универсализъм („Идете, научете всички народи“, Матей 28:19); понякога призоваващ към безусловен мир („Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“, Матей 5:9), друг път – към насилие и конфликт („Който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож“, Лука 22:36).
   Проблемът при даването на твърди отговори във връзка с историческия Иисус се дължи на факта, че извън Новия завет няма почти никакви следи от човека, който ще промени завинаги хода на човешката история. Най-ранното и най-надеждното небиблейско споменаване за Иисус дължим на еврейския историк от първи век Йосиф Флавий (починал 100 г. сл.Хр.). В един пасаж на „Юдейски древности“ той споменава за зъл юдейски висш свещенослужител на име Анан, който, след смъртта на римския губернатор Фест, незаконно осъжда някой си „Яков, брата на Иисус, когото наричат „месия“, да бъде пребит с камъни, защото е престъпил закона. По-нататък в пасажа се разказва за случилото се с Анан, след като новият губернатор, Албин, най-после пристига в Йерусалим.
   Колкото бегло и пренебрежително да е (изразът „когото наричат „месия“ изразява явна насмешка), това споменаване е от огромно значение за търсещите някакъв знак за историческия Иисус. В едно общество без фамилни имена, разпространено име като Яков се нуждае от допълнително уточнение – място на раждане или името на бащата – за да бъде притежателят му отличен от всички останали мъже на име Яков, обитаващи по това време Палестина (затова и Иисус от Назарет). В този случай доуточняването за Яков се прави чрез брат му, който, според Йосиф Флавий, би трябвало да е по-известен за неговите читатели. Пасажът доказва не само че „Иисус, когото наричат месия“, вероятно е съществувал, а и че през 94 г. сл.Хр., когато са писани „Юдейски древности“, е бил широко признат като основател на ново и устояло във времето движение.
   Именно това движение, а не неговият основател, привлича вниманието на историци от ІІ век сл.Хр., като Тацит (починал 118 г. сл.Хр.) и Плиний Млади (починал 113 г. сл.Хр.); и двамата споменават за Иисус от Назарет, но не разкриват почти нищо за него освен за арестуването и екзекуцията му – важна историческа бележка, както ще видим, но хвърляща малко светлина върху подробностите от живота на Иисус. Следователно не ни остава друго, освен да разчитаме на информацията, която може да бъде извлечена от Новия завет...

Издателство Сиела

Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет в Хеликон

Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет в Books.bg

Сесар Видал >> Заветът на рибаря

Петър, Нерон, Марко и християнството...

Постепенно аз разбирах, че всеки епизод, колкото и простичко да беше разказан, отразяваше спомените на очевидец, на човек, който помни каква е била тревата в деня, когато Исус умножил хлябовете и рибите, или къде точно бил опрял главата си, когато се разразила бурята и за малко да потопи лодката, в която той пътувал с учениците си. Така, четейки увличащия разказ на един стар рибар, стигнах до мястото, което ми беше посочил Марко...

Издателство Рива

Заветът на рибаря в Хеликон

Заветът на рибаря в Books.bg

Мони Алмалех >> Архангелите в Библията

Анализ на ивритските названия на серафими, херувими, офаними и какво се крие зад тях; самите названия са код, който остава непреводим в индоевропейските езици...

Чрез ивритската езикова картина на света имената дават информация за същността, особеностите и функциите на архангелите. Със същия метод са разгледани и падналите ангели. Приведени са и културологични данни – мнения от библеистиката, юдаизма и християнството, илюстрирани с много примери от Стария и Новия завет за участието на ангелските същества в съдбите на пророци, апостоли, царе, племена и народи.

Издателство АИ Проф. Марин Дринов

Архангелите в Библията в Хеликон

Архангелите в Библията в Books.bg

Жан Делюмо >> Една история на Рая [ Том II ]

Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници...

   Как от носталгията по Едемската градина неусетно сме преминали към надеждата за един нов земен рай и как тази надежда се е лаицизирала, за да роди понятието за прогрес – това е пътят, който ще следва тази нова книга – път, прокаран от предишната, която беше посветена на сполуките и несгодите на блаженото място, което Адам и Ева са изгубили. Така че тук ще стане дума за прехода в християнския свят от миленаризма към прогнози за сияйно бъдеще, направени през ХVІІІ в. на Запад от множество писатели и философи. Нашият маршрут ще започне от пророчествата на Стария завет и Откровението на св. Йоан и ще свърши с марксистките писания.
   Но тъй като съм преди всичко „модернист“ в смисъла, който историците придават на тази дума в специализираната лексика, аз ще обърна особено внимание на многобройните миленаристки прояви, които бележат периода ХV–ХVІІ в. Така по-добре ще можем да разберем тяхното преобразуване в теории за прогреса, всяка от които запазва – напук на своите автори – един утопичен и ирационален характер. Накратко, колективната надежда за земно щастие тук се разглежда като исторически „обект“: с подобен метод в предходната ми книга изследвах носталгията по изгубения рай... Из Увод

Издателство Изток-Запад

Една история на Рая [ Том II ] в Хеликон

Една история на Рая [ Том II ] в Books.bg

Линъс Брокит >> Богомилите от България и Босна

За историческата връзка между богомилството и протестантизма...

При всяко положение дори за съвременните медиевисти синопсисът на генезиса, връзките и европейското богомило-катарско влияние, съставени от Линъс Брокит, са постижение, отварящо врати за нови проучвания. В крайна сметка, колкото и кратко да е нашето изложение, то позволява да се очертаят някои закономерности:

1) оказва се, че историята на Европа от богомилството (X век) насам е история на идеите, които предизвикват преображения в душевния мир на индивида, а чрез това – еволюционни или революционни промени в институциите. Тоест духовното развитие на човека е факторът на промяната, макар че то приема различни форми, подчинено е на превратности, понякога се изразява в междинни, смесени идеологии, но винаги остава антипод на господството на институциите;

2) това необичайно историческо развитие, дори когато е изпреварило с темпа си бавните промени в институциите и поради това те са му отговорили с репресии, със стремеж за унищожение, все пак дори след векове се възражда, често пъти с помощта на свои странично еволюирали резултати... Из Предговор

Издателство Изток-Запад

Богомилите от България и Босна в Хеликон

Богомилите от България и Босна в Books.bg

Франсоа Мориак >> Фарисейката

„Фарисейката“ е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста... Франсоа Мориак

... Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление…

Издателство Фондация Комунитас

Фарисейката в Хеликон

Фарисейката в Books.bg

Йозеф Ратцингер / Папа Бенедикт ХVІ >> Въведение в християнството

„Не трябва ли в днешната ситуация на безпомощност християнството да се опита с пълна сериозност да преоткрие своя глас, за да „въведе” в посланието си новото хилядолетие, да направи посланието си разбираемо като общ пътепоказател, водещ по пътя към бъдещето?”

Оттук тръгва тази книга: тя иска да помогне за новото разбиране на вярата като отваряне на възможност за истинното човешко битие в днешния ни свят, да я тълкува, без да я преобръща в бъбрене, което едва прикрива някакво чисто интелектуално учение...

Издателство Комунитас

Въведение в християнството в Хеликон

Въведение в християнството в Books.bg

Силвия Томова >> Тит от Никомедия

летопис за уязвимостта на човешкия дух, за крехките основи на нашата цивилизация, за пътя към властта и за неизбежния крах на всички светове и на всяка власт; и за силата на съзиданието, за паметта, която трябва да съхраним, за да се опазим като живи и мислещи човешки същества

Тит от Никомедия - ваятел и поданик - описва величието и падението на стария свят

една история за началото на края на Римската империя и един от нейните последни езически владетели император Диоклециан

какво се случва с човешкия дух, изправен на ръба на пропастта, когато се разпадат ценности, когато омразата измества любовта, когато се чувстваме като чужденци в собствения си свят

[ Тит от Никомедия е вторият роман на Силвия Томова ]

Издателство Жанет 45

Тит от Никомедия в Хеликон

Тит от Никомедия в Books.bg

Никос Казандзакис >> Последното изкушение

„Не се надявам и не се страхувам. Аз съм свободен.” Никос Казандзакис

„- Ех, нещастнико - извика тя, - ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците - като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!”

Издателство Enthusiast

Последното изкушение в Хеликон

Последното изкушение в Books.bg

Етиен Касе >> Фалшифицираната история

Изучавайки тайните на католическата църква, Касе с изумление установява, че Църквата е само инструмент в ръцете на някакви тайни сили

Авторът изследва също историята на християнството и прави шокиращи изводи.

Историята, която познаваме от учебниците, според него е изкусен фалшификат.

В книгата си разкрива някои от тайните на световната история, обвити с гигантска "паяжина от лъжливи слухове и фалшиви документи".

Откритията на Касе са твърде неочаквани и дотолкова противоречат на вкоренените ни представи за историята, че наистина е трудно да им се повярва отведнъж.

Издателство Паритет

Фалшифицираната история в Хеликон

Фалшифицираната история в Books.bg

Хенрик Сенкевич >> Quo Vadis

История за падението на една от най-великите империи, за разврата и падението на ценностите, но и за спасението...

Нерон преследва християните, а след като разкрива заговора на Пизон, екзекутира голям брой влиятелни патриции. Петроний е принуден да се самоубие. Над апостолите Петър и Павел от Тарс надвисва голяма опасност. Петър решава да избяга от Рим, за да се спаси от сигурна смърт. Но по пътя среща ослепително видение — неговият учител Исус Христос. Петър Го пита: "Quo vadis, Domine" ("Къде отиваш, Господи?"). Исус му казва, че отива в Рим, за да бъде разпнат втори път, понеже след бягството на Петър няма кой да пасе божието стадо. Тогава апостолът решава да се върне в Рим. След няколко дена е разпънат на кръст на Ватиканския хълм, а над лобното му място днес се издига катедралата, носеща неговото име. Апостол Павел също загива мъченически за Христовата вяра. Но заедно с хилядите мъченици започва да загива и управлението на Нерон. Народното недоволство се изражда в бунт на галските и испанските легиони под предводителството на Галба, а императорът е принуден да бяга. За да не бъде заловен от преследвачите си, той се самоубива.

Издателство Труд

Quo Vadis в Хеликон

Quo Vadis в Books.bg