Джон Уилямс >> Август

„Само човек, презрял властта, би могъл да я прилага добре“

Октавиан Август, племенник на Юлий Цезар, който го осиновява, след покушението срещу него успява да потуши междуособиците, да прогони от своите земи варварите, да надделее над смятания за непобедим Марк Антоний, съюзил се с могъщата източна владетелка Клеопатра, и да създаде една от най-силните държави.

Най-добрият исторически роман, писан някога от американец. Washington Post

Издателство Лабиринт

Август в Pimodo

Аугусте Лехнер >> Енеида

От Троя до Рим...

Еней, син на воина Анхис и богинята Венера, извежда оцелелите троянци от руините на горящия град и ги натоварва на скритите кораби. Те поемат на дълъг и пълен с неизвестности път през морето, за да търсят земя, където да положат основите на ново царство.

Но пътят им не е лесен – героят и спътниците му срещат множество препятствия. Сполетява ги чума, над тях тегне проклятието на харпията Калено, преследват ги лоши поличби. А преди да достигнат целта си, свирепа буря ги запраща в Картаген, където съдбата запалва трагичната любов между Еней и царица Дидона.

След години, изпълнени с премеждия и борби, троянците попадат в благословената от боговете страна Лациум, владение на цар Латин. Еней се жени за дъщеря му Лавиния и двата народа полагат основите на най-могъщата държава на древността – Римската империя.

Преводач Борис Парашкевов

Художник Пламена Тодорова

Издателство Емас

Енеида в Pimodo

Хауард Фаст >> Спартак

Един човек срещу най-могъщата империя на древността

71 преди новата ера.

Под ръководството на тракиеца Спартак избухва най-голямото робско въстание в античността.
Коя е тази сила, дала смелостта на тракиеца-гладиатор, да се изправи срещу непобедимите легиони?

Стремежът към Свободата. Това е отговорът.

Спартак се превръща в един от най-великите нейни символи в световен мащаб – той е човекът, превърнал мечтата на стотици хиляди роби в реалност.

Романът на Хауард Фаст е в основата на сценария на филма „Спартак“, признат за един от 100-те най-велики филми на всички времена. Негов режисьор е Стенли Кубрик, а в актьорския му състав греят звезди като Кърк Дъглас, Питър Устинов и сър Лорънс Оливие.

Издателство ИК Нике НТ 89, НСМ Медиа

Спартак в Pimodo

Херман Брох >> Смъртта на Вергилий

Съдбата на Вергилий – псалмопеецът на самовлюбените римски божества

   Борбата на героя за побеждаването на страха от Смъртта добива характера на процес, чиито най-важни фази са: разруха на естетическата ценностна система у Вергилий; издигане на това лично изживяване до прозрение за нищожността на всеки порядък; и възвръщане на увереността в божието битие чрез пророческо съзерцание на една нова ценностна действителност. Тази „сонатна форма“ на романа засилва надсловесните внушения, съдържащи се в тематичните повторения, в символиката на цветовете и четирите природни стихии и в особения лиричен изказ на повествованието.
   Възникнал от случаен конкретен повод, романът „Смъртта на Вергилий“ става една от най-абстрактните, най-съкровените и най-философските литературни творби на XX век. Той се занимава не толкова със смъртта на един велик поет, колкото с преодоляването на разрушителните сили, които предизвикват страх и угнетение на човешкия дух.
   Романът на Херман Брох подтиква към опознаване на собственото място на тази земя, а това ще рече и във Вселената. Защото „онзи, който е оставил зад гърба си първата врата на уплахата, се озовава в преддверието на действителността и започва да разбира всеобщата необходимост, необходимостта от всички дела като потребност на собствената душа“. От творбата на Брох вее ведрост – отвъд радостта и тъгата; тя е поема за себепостигането и себепознанието, поема за вътрешното освобождение от теснотата на видимия свят. Венцеслав Константинов

Издателство Захарий Стоянов

Смъртта на Вергилий в Хеликон

Смъртта на Вергилий в Books.bg

Алберто Анджела >> IMPERIUM

Пътешествието на една монета из Римската империя

   От разкопките са излезли на бял свят един прекрасен caccabus, („тенджерата“ на вещиците) и поне петстотин монети, които римляните хвърляли на важни и свещени места, както мнозина правят и днес. И както и в нашето съвремие, те никога не са монети с голяма стойност – преди всичко асове, равни на четвърт сестерция (около 50 днешни евроцента).
   Намерени са цели седемдесет светилника и което е странно, почти всичките нови. Защо в различните епохи да се носят дотам, извън Рим, толкова много нови лампи и после да се хвърлят в извора? Както Овидий, така и Апулей подробно описват ритуалите на магьосниците от Античността. Те почти винаги се изпълнявали нощем, следователно светилниците били съществен елемент било за маговете, било за клиентите. И се изисквало да бъдат нови. Твърде е вероятно откритите там да трябва да се свържат с някакъв ритуал за магия или чародейство, а не с култа на Анна Перенна. Още повече че шест от тях са запазили проклятие, издълбано върху оловото във вътрешната им част. Въпросът с проклятията (defixiones) e интересен, защото в басейна са намерени общо двайсетина. Става въпрос за малки „листове“, пластинки от олово. Оловото е ковък метал и не се разяжда, ето защо бил предпочитан пред други материали. Върху малка и много фина пластинка се издълбават магически формули срещу някого, после пластинката се сгъва и се пъха в гроб, кладенец, река или извор (като този на Анна Перенна). Всъщност се смята, че тези места са в тясна връзка с реката от подземния свят или с подземните божества, които ще осъществят проклятието. Любопитното и до известна степен забавното е, че между формулите и магическите букви (characteres) се чете името на жертвата, повторено много пъти или допълнено с много подробности (живее еди‑къде си, работи еди‑какво си и т.н.), за да се „превиши дозата“ и за да не може подземното божество да обърка човека, поразявайки някой невинен. Малко като с наемните убийци.
   Но кои били жертвите?
   На едно от откритите defixiones например се вижда издълбана фигура на мъж и после името му (Сура) и неговата длъжност – може би съдия. Препоръчва се на подземните божества да му избодат очите, първо дясното и после лявото (!), защото: „Qui natus est da vulva maledicta...“
   Това, с което се прочува откриването на извора на Анна Перенна, е намирането на седем (непокътнати) малки човешки фигурки, използвани за магически ритуали – еквивалента на кукличките вуду.
   Точно това, което видяхме да извършва магьосницата.
   Лабораторните анализи показват, че са изработени от брашнено тесто и мляко. Само една е направена от восък. Виждат се добре очите, устата, гърдите или мъжкия полов орган, в зависимост от случая. Поне при една от тях краката са пречупени умишлено. Тези толкова деликатни статуетки са се запазили, защото, веднъж хвърлени, те всички са се разположили на дъното на басейна, където постепенно потънали в слой от глина. Тъй като в нея няма кислород, тя е попречила на бактериите да действат и да разрушат статуетките през вековете.
Контейнерите до един са от олово и са винаги три един в друг. Със сигурност повторението на числото три има магически смисъл. За „гръбначен стълб“ на статуетките служи кост, върху която в поне един от случаите са отбелязани латински букви. Това съвпада с препоръките на прочутите гръцки магически папируси, които описвали всичко това.
   Наблюдавайки обаче статуетките, откриваме следи и от други ритуали. Върху една от тях са издълбани магически букви по тялото и дълбок отвор на главата. Лесно можем да си представим какъв е бил желаният ефект върху жертвата.
   Статуетката, която изненадва най‑много, е тази на човек, обвит от спиралата на голяма качулата змия, която го хапе по лицето. В помощ на „хватката“ на змията е поставена метална пластинка, която обгръща жертвата. Сякаш това не стига, втора метална пластинка с проклятия е закована върху тялото. Един от пироните пробива пъпа, другият стъпалата. Вероятно всичко това има символично значение.
   Трябва да са били изключително много римляните, които са прибягвали до този вид практики. За това говори фактът, че контейнерите се произвеждали серийно. Следователно заинтересованите ги купували и ги носели на магьосниците. Общо взето, зад тези предмети се криела процъфтяваща търговия и се въртели много пари.
   Разучавайки начина на затваряне на един от контейнерите, запечатан със смола около „тапата“, изследователите забелязали пръстови отпечатъци. Предметът бил занесен на техниците от научната полиция и станало ясно, че ръката, затворила капака, е била малка, следователно на много млад човек или... на жена! Сякаш за да потвърди онова, което ни разказват древните за магьосниците.
   Младата жена и старата акушерка се приближават до извора. Оглеждат се. Наоколо няма никого. С бързи движения акушерката развива парче платно, хваща цилиндричния контейнер и го хвърля високо над извора. Цилиндърът изчезва от погледа и след миг на очакване се чува как пада във водата. Двете жени се споглеждат и се усмихват...
   Изворът на Анна Перенна продължава да бъде опорна точка на култа, свързан с плодовитостта, с благопожеланията, с празника на Нова година още дълго време, поне до III в. сл. Хр. После тази религиозна традиция постепенно се видоизменя и към IV–V в. е все повече „замърсявана“ от потайни практики с контейнери и проклятия, свързани с различни суеверия. Това деградиране се дължи на затварянето на извора (император Теодосий забранява езическите култове), но е и отражение на упадъка на ценностите в римското общество, вече близко до колапс...

Издателство Колибри

IMPERIUM в Хеликон

IMPERIUM в Books.bg

Силвия Томова >> Тит от Никомедия

летопис за уязвимостта на човешкия дух, за крехките основи на нашата цивилизация, за пътя към властта и за неизбежния крах на всички светове и на всяка власт; и за силата на съзиданието, за паметта, която трябва да съхраним, за да се опазим като живи и мислещи човешки същества

Тит от Никомедия - ваятел и поданик - описва величието и падението на стария свят

една история за началото на края на Римската империя и един от нейните последни езически владетели император Диоклециан

какво се случва с човешкия дух, изправен на ръба на пропастта, когато се разпадат ценности, когато омразата измества любовта, когато се чувстваме като чужденци в собствения си свят

[ Тит от Никомедия е вторият роман на Силвия Томова ]

Издателство Жанет 45

Тит от Никомедия в Хеликон

Тит от Никомедия в Books.bg

Тит Ливий >> Историята на Рим Книга I

“Дали ще успея да сътворя едно произведение със значителна стойност, заемайки се да опиша историята на римския народ от нейния зародиш до наши дни?"

"На този въпрос аз нямам ясен отговор, ала дори и да имах, едва ли бих имал смелостта да твърдя подобно нещо, тъй като виждам, че тя е колкото стара, толкова и общоизвестна. Съвременните историци обаче са до един убедени, че са в състояние било да прибавят нещо по-достоверно към нея, било с писателското си умение да надминат грапавото и отколешно слово на своите предшественици. Ала каквото и да ми готви бъдещето, за мен ще бъде немалка радост, ако и аз - доколкото ми стигат силите - се погрижа да бъдат увековечени деянията на най-могъщия народ на света.” Тит Ливий

Цялата поредица можете да откриете в книжарниците.

Издателство Изток-Запад

Историята на Рим. Книга I в Хеликон

Историята на Рим. Книга I в Books.bg

Хенрик Сенкевич >> Quo Vadis

История за падението на една от най-великите империи, за разврата и падението на ценностите, но и за спасението...

Нерон преследва християните, а след като разкрива заговора на Пизон, екзекутира голям брой влиятелни патриции. Петроний е принуден да се самоубие. Над апостолите Петър и Павел от Тарс надвисва голяма опасност. Петър решава да избяга от Рим, за да се спаси от сигурна смърт. Но по пътя среща ослепително видение — неговият учител Исус Христос. Петър Го пита: "Quo vadis, Domine" ("Къде отиваш, Господи?"). Исус му казва, че отива в Рим, за да бъде разпнат втори път, понеже след бягството на Петър няма кой да пасе божието стадо. Тогава апостолът решава да се върне в Рим. След няколко дена е разпънат на кръст на Ватиканския хълм, а над лобното му място днес се издига катедралата, носеща неговото име. Апостол Павел също загива мъченически за Христовата вяра. Но заедно с хилядите мъченици започва да загива и управлението на Нерон. Народното недоволство се изражда в бунт на галските и испанските легиони под предводителството на Галба, а императорът е принуден да бяга. За да не бъде заловен от преследвачите си, той се самоубива.

Издателство Труд

Quo Vadis в Хеликон

Quo Vadis в Books.bg

Ивлин Уо >> Елена

“Най-добрата книга, която съм писал някога.” Ивлин Уо

Света Елена, майката на император Константин Велики, е родена в Британия, твърди едно предание.

Животът на тази изключителна жена преминава през бурните години, когато християнството се утвърждава като официална религия в Римската империя, и се увенчава с намирането на Светия кръст.

Историята на Елена, напуснала своя далечен, обвит в мъгли остров и озовала се сред водовъртежа на интригите в императорския двор, епохалният сблъсък на религиите, корупцията и лудостта на загиващата Римска империя са пресъздадени по един по-различен и запомнящ се начин от един по-различен Ивлин Уо.

Издателство Еднорог

Елена в Хеликон

Елена в Books.bg