Харуки Мураками >> Танцувай, танцувай, танцувай

В разтърсващото продължение на "Преследване на дива овца" Мураками развихря до крайност таланта си на брилянтен разказвач. Но свенливата сдържаност и лекомислието на "Преследване на дива овца" тук отстъпват място на жизнеутвърждаваща лиричност

Будя се, но къде? Не само го мисля, а направо си задавам въпроса на глас:
– Къде съм?
Сякаш не знам: тук съм. В своя живот. Особеност на света, до който се свежда съществуването ми. Не че помня да съм одобрявал тези неща, това състояние, това положение, в което присъствам. Понякога до мен спи жена. По-често съм сам. Сам с магистралата точно до жилището ми, с чаша (с пет милиметра уиски, останали в нея) отстрани на леглото и със злонамерената – не, направи го по-безразлично, – с пепелявата утринна светлина. Понякога вали дъжд. Ако вали, просто си оставам в леглото. И ако в чашата има снощно уиски, го изпивам. Гледам капките, стичащи се от стрехите, и си мисля за хотел „Делфин“. Случва се и да се протегна, хубаво и бавно. Това ми стига, за да съм сигурен, че съм аз и не съм част от нещо друго. Въпреки това си спомням усещането от съня. До степен да съм готов да се закълна, че мога да се пресегна и да го докосна – тогава цялото онова нещо, което включва и мен, ще се раздвижи. Напрегна ли слух, чувам бавната предпазлива последователност на играта, която се разгръща като капчици в сложен воден пъзел, които падат една по една, малко по малко. Ослушвам се. И точно тогава чувам как някой ридае тихо, почти недоловимо. Хлипа някъде в мрака. Някой плаче за мен...

Издателство Колибри

Танцувай, танцувай, танцувай в Хеликон

Танцувай, танцувай, танцувай в Books.bg

Петър Увалиев >> Граматика на зрителното

“Аз съм езиковед и нищо присъщо на езикознанието не ми е чуждо” Роман Якобсон

Намерението на този текст е да очертае строежа на нова граматика на зрителното. Подобно твърдение лесно би могло да се стори някому изблик на високомерие. В действителност то е акт на почит. Онова, което ще трябва да кажа е преди всичко дан към паметта на Роман Якобсон, един от основателите на съвременното езикознание... Именно ранният му интерес към кубизма и футуризма го изведе на пътя към радикално ново разбиране за вътрешните извори на езика. Зрителните строежи го накараха да преоцени езиковите построения. Но Якобсон изплати и заплати многократно дълга си към изкуството. Разбулвайки загадките на езиковото общуване, той се присъедини към малцината избрани, които показаха на изкуствоведите напълно нов начин за по-тънко разбиране на скритата същност на зрителното общуване. Петър Увалиев

Издателство Анубис

Граматика на зрителното в Хеликон

Граматика на зрителното в Books.bg

Георги Караславов >> Снаха. Татул

В изданието са включени повестите "Снаха" и "Татул", редове от биографията на писателя и статии от Пантелей Зарев и Панко Анчев, анализиращи творчеството на Георги Караславов

Пръстта избарабани, лопатите заиграха. Майката разпери ръце и припадна. Две съседки я прихванаха:
– Сватя!
– Марьола!
– Вода! – извика един мъж, завъртя се като замаян и я загледа втренчено.
– Минчо! Миличък! На кого ме оставяш! – изпищя младата снаха и се хвърли в недозарития гроб. Възпряха я.
– Булка! Тошке! Ух, и ти! – струпаха се около нея няколко жени.
– Миличък! Миличък!… – мяташе се тя, скубеше си косите и стенеше отчаяно. – Ваньо, деверче! Съживи ми го! Върни ми го! – молеше се тя на малкия брат. Иван поглеждаше ту майка си, бледа и отпусната, ту снаха си, обезумяла и разчорлена, и не знаеше какво да прави. Душеше го и мъка, и жал, искаше му се да заплаче, но очите му бяха сухи и изцъклени като небе при засуха.
Погребението свърши.
Попът каза две-три думи за безсмислието и суетата на живота и си тръгна.
– Толкова му е на човека – заключи един възстар селянин, погледна пресния гроб и нахлузи калпака си.
– Срещнах го оня ден – подхвана някакъв далечен роднина, – здравеняк такъв, ухилен… да не помислиш…
– Аз най-напред не повярвах – махаше ръце друг. – Минчо Милев, викат, умрял. Не думайте бре, хора, викам… Пък то, виж…
– Ама как тъй бе, Ваньо? – питаше постоянно чичо му Продан. – И да беше от нещо, а то…
– Отиде си хубавият човек! – тухна един сухичък мъж. – Какво ли се радват Ганчовските…

Издателство Захарий Стоянов

Снаха. Татул в Хеликон

Снаха. Татул в Books.bg