Георги Караславов >> Снаха. Татул

В изданието са включени повестите "Снаха" и "Татул", редове от биографията на писателя и статии от Пантелей Зарев и Панко Анчев, анализиращи творчеството на Георги Караславов

Пръстта избарабани, лопатите заиграха. Майката разпери ръце и припадна. Две съседки я прихванаха:
– Сватя!
– Марьола!
– Вода! – извика един мъж, завъртя се като замаян и я загледа втренчено.
– Минчо! Миличък! На кого ме оставяш! – изпищя младата снаха и се хвърли в недозарития гроб. Възпряха я.
– Булка! Тошке! Ух, и ти! – струпаха се около нея няколко жени.
– Миличък! Миличък!… – мяташе се тя, скубеше си косите и стенеше отчаяно. – Ваньо, деверче! Съживи ми го! Върни ми го! – молеше се тя на малкия брат. Иван поглеждаше ту майка си, бледа и отпусната, ту снаха си, обезумяла и разчорлена, и не знаеше какво да прави. Душеше го и мъка, и жал, искаше му се да заплаче, но очите му бяха сухи и изцъклени като небе при засуха.
Погребението свърши.
Попът каза две-три думи за безсмислието и суетата на живота и си тръгна.
– Толкова му е на човека – заключи един възстар селянин, погледна пресния гроб и нахлузи калпака си.
– Срещнах го оня ден – подхвана някакъв далечен роднина, – здравеняк такъв, ухилен… да не помислиш…
– Аз най-напред не повярвах – махаше ръце друг. – Минчо Милев, викат, умрял. Не думайте бре, хора, викам… Пък то, виж…
– Ама как тъй бе, Ваньо? – питаше постоянно чичо му Продан. – И да беше от нещо, а то…
– Отиде си хубавият човек! – тухна един сухичък мъж. – Какво ли се радват Ганчовските…

Издателство Захарий Стоянов

Снаха. Татул в Хеликон

Снаха. Татул в Books.bg