Симеон Радев >> Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.

За успехите на българските воини, за радостта на освободените им братя от Македония и Тракия... и задкулисните игри, и нечестни сделки и недалновидност на българското правителство и подлостта на балканските държави

... Само един цитат, който рисува атмосферата на брутално наложената на България конференция „за мир“: „... когато в първата нощ, прекарана в Букурещ, се намерих сам в стаята си, всред тоя враждебен град, аз видях като никога дотогава ужаса на нашето положение и участта на България късаше ми сърцето (...). Толкова възторг и героизъм, толкова слава! Народите стояха удивени пред нашия устрем (...). Нашите съседи щяха да решават сега съдбата на повалена България, България, довчера предмет на тяхната завист...“.
Възможността българската армия да бъде тотално разгромена от доскорошните ни „съюзници“ Сърбия и Гърция изпълва „... с особена страст и екзалтация гръцкия крал (...). „Голямото ни преимущество днес е, че ще можем да останем спокойни от страна на България за много поколения (...). Казвам, че трябва да изчезне България!"
Днес, от дистанцията на едно столетие това може да ни се стори някак си нереално и абсурдно, но през лятото на 1913 г. съдбата на България е заложена на карта. Симеон Радев анализира развитието на военните действия, дипломатическите маневри и интриги от страна на Сърбия и Гърция, както и на Румъния – страната, нанесла подлия удар в тил на България, насърчена в това си действие от Русия! Същата тази Румъния в лицето на нейния крал и първите й държавни мъже на конференцията в Букурещ се изживява като покровител (!) на България...

Издателство Изток-Запад

Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. в Хеликон

Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. в Books.bg