Робърт М. Пърсиг >> Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Съществуват толкова пътища, колкото отделни души

Щастлив съм, че отново пътувам по тия места. Затънтени, съвсем с нищо непрочути и привлекателни именно поради това. Напрежението изчезва из такива стари пътища. Друсаме се по разбития бетон между папури и ливади и после още папури и блатни треви. Тук-там се появява открито водно пространство и ако човек се вгледа внимателно, може да види диви патици по края на папурите. И костенурки… Ето един червенокрил кос.
Тупвам коляното на Крис и му показвам.
- Какво? - крещи той.
- Кос!
Казва нещо, което не чувам.
- Какво? — крещя в отговор.
Той хваща задната част на каската ми и крещи:
- Виждал съм ги много, тате!
- О! - крещя през рамо. После кимвам. Когато човек е на единадесет години, не му правят особено впечатление червенокрили косове...

Издателство Фама

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет в Хеликон

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет в Books.bg