Жоржи Амаду >> Пастири на нощта

Нощта подкарвахме на паша като стадо девици и я извеждахме до портите на зората с криваците си от кашаса и гегите от смехове...

... Щом се родеше край пристанището, ние повеждахме нощта — птица, тръпнеща от страх, с мокри от морето криле, наплашена още от сирашката си люлка, — въвеждахме я през седемте врати на града с нашите лични ключове, давахме й да яде и да пие лееща се кръв и кипящ живот и тя растеше благодарение на грижите и вещината ни, сребриста, блеснала в дъжда.Тя сядаше с нас в най-веселите кръчми, девица звездочела. Танцуваше самба с позлатената си от звезди пола, полюшваше черните си африкански бедра, а гърдите й трептяха като морски вълни. Тя участваше в капоейрата, знаеше всички движения и дори измисляше нови, лудешки хрумвания, незачитащи правилата на играта, лекомислена палава нощ! В танца на новопосветените нощта беше най-почитаното божество сред всички: Ошалуфа, подпрян на сребърния си жезъл — превитият Ошала, раждащата риби Йеманжа, Шанго със светкавиците и гръмотевиците, Омолу с проядените от шарка ръце; тя беше Ошумаре със седемте цвята на дъгата, женствената Ошун и войнствената Янса; беше като реките и изворите на Еуа. Нощта владееше всички цветове и всички желания, билките на Ошани и неговите вълшебства, неговите заклинания и магии, игрите на сенки и светлини...

Издателство Колибри

Пастири на нощта в Хеликон

Пастири на нощта в Books.bg