Астрид Линдгрен >> Три повести за Карлсон

Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък...

Когато сандвичите, сладкишите и тортата се свършиха и Кристер и Гунила си отидоха вкъщи, а Бимбо си спеше дълбоко в своята кошница, Дребосъчето взе да се прощава с Карлсон.
Карлсон беше седнал върху рамката на прозореца, готов всеки миг да отлети.
Вятърът разлюляваше завеските, а въздухът беше топъл, защото вече беше настъпило лято.
— Миличък, премиличък Карлсон, нали ще си живееш пак на нашия покрив, когато се върна от бабини? Нали с положителност ще живееш там? — попита Дребосъчето.
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — Ще остана да живея на покрива, ако ме пусне моята баба. А това още не се знае, защото тя ме смята за най-добрия внук на света.
— А ти наистина ли си най-добрият внук на света?
— Разбира се. И кой друг може да бъде, ако не аз? Ти можеш ли да посочиш друг? — попита Карлсон.
Той натисна копчето на корема си и моторът забръмча.
— Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! — извика Карлсон. — От торти не се дебелее!… Довиждане, Дребосъче!
— Довиждане, Карлсон! — извика Дребосъчето.
И Карлсон отлетя.
Но в кошничката до креватчето на Дребосъчето лежеше Бимбо и спеше.
Дребосъчето се наведе към кученцето и го погали бавничко по главата със своята малка позагоряла ръка.
— Бимбо, утре ние ще отидем при баба — каза Дребосъчето. — Лека нощ, Бимбо! Спи спокойно.

Издателство Пан

Три повести за Карлсон в Хеликон

Три повести за Карлсон в Books.bg