Ричард Бах >> Джонатан Ливингстън Чайката

Съвсем скоро Джонатан Чайката отново беше сам, далеч навътре в морето, гладен, щастлив и отново се учеше да лети...

Вече бавно потъваше във водата, когато долови в себе си някакъв непознат, глух глас.

„Няма друг път. Аз съм чайка. Ограничен съм от собствената си природа. Ако бях роден, за да науча толкова много за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна машина. Ако бях създаден за скоростни полети, щях да имам къси криле на сокол и щях да се храня с мишки вместо с риба. Прав беше баща ми. Трябва да забравя това безумие. Трябва да се върна у дома, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм - жалка, ограничена чайка.“
Гласът се стихна, а Джонатан се съгласи с него.
Нощем мястото на една чайка е на брега и отсега нататък, реши Джонатан, той ще стане нормална чайка. Така ще бъде най-добре за всички...

Издателство Кибеа

Джонатан Ливингстън Чайката в Хеликон

Джонатан Ливингстън Чайката в Books.bg