Фридрих Ницше >> Тъй рече Ницше...

Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философa

Само слабият човек иска и търси справедливост, т.е. равна власт, защото е безсилен да я извоюва сам.

Социализмът е алтруистична морална проповед в служба на индивидуалния егоизъм:една от най-опасните фалшификации на деветнайсети век.

Анархизмът пък е само агитационно средство на социализма.

Човек иска свобода, докато все още няма власт; има ли я, иска свръхвласт в случай, че не я е постигнал.

И това са прозрения в ранната утрин на социализма. Според Ницше социализмът е гола фраза, не създава, а руши ценности. Просто предвещава пълното разложение и изграждане на самата идея, дори на малкото свобода. Защото властта попада в ръцете на агресивни субекти. Те не само че задълбочават социалното неравенство, но го довеждат до още по-трагично разслоение.
Пак ярка картина от съветския рай и сателитните социалистически страни на днешното време. И в този смисъл само с няколко реда Ницше предсказва бъдещето на една такава социална политика. А Роналд Рейгън намери и име за продукта на тази „хуманна“ политика: „Империя на злото“ – пълен разгром и личностна деформация вместо червен рай. Жана Николова-Гълъбова

Издателство Изток-Запад

Тъй рече Ницше... в Хеликон

Тъй рече Ницше... в Books.bg