Гийом Мюсо >> Хартиеното момиче

... никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която реките извират от отчаянието и се вливат в пропастите на страданието

– Чисти сме – продължи Майло. – Спечелихме си кинтите почтено. Под якетата си не носим пушки. По ризите ни няма капки кръв, няма и следа от кокаин по банкнотите ни...
– Не виждам много ясно връзката с...
– Имаме всичко, за да бъдем щастливи, Том! Здраве, младост, работа, която обичаме. Не можеш да съсипеш всичко заради една жена. Прекалено е тъпо. Тя не го заслужава. Запази
си мъката за деня, когато истинското нещастие ще почука на вратата ни.
– Орор беше жената на моя живот! Не можеш ли да го разбереш? Не можеш ли да изпиташ уважение към мъката ми?
Майло въздъхна:
– Искаш ли да ти кажа – ако наистина беше жената на твоя живот, днес тя щеше да бъде тук с теб, за да ти попречи да затънеш в този разрушителен делириум.
Изпи на един дъх кафето си, после отбеляза:
– Ти направи всичко, за да я върнеш. Умолява я, опита се да я накараш да ревнува, после се унижи пред цялата Земя. Свършено е – тя няма да се върне. Тя обърна страницата и ти ще направиш добре да сториш същото.

Издателство Изток-Запад

Хартиеното момиче в Хеликон

Хартиеното момиче в Books.bg