Карин Бойе >> Калокаин

Виждал съм властта на смъртта да се разпростира над света във все по-широки кръгове, но няма ли и властта на живота своите кръгове, макар да не съм успял да ги различа?
Да, да, знам, това е от действието на калокаина, но не може ли все пак да е вярно?

„Калокаин“ е резултат от посещението на авторката в Съветския съюз през 1928 година и последвалото едногодишно пребиваване в Берлин. Сблъсъкът ѝ със социалистическия строй отприщва мощния ѝ творчески заряд и довежда до създаването на романа.

Романът описва държава от далечното бъдеще, която изцяло контролира живота на своите поданици – чрез умело създадени структури и техники за контрол.

Приликата с култовия роман „1984“ на Джордж Оруел, в която се описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., където държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безмилостни наказания, е очевидна.

Концепцията за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.

Интересен е фактът, че Карин Бойе издава своя роман осем години преди Оруел. Според литературните изследователи той е черпил вдъхновение от шведската писателка и е доразвил идеята за държава, налагаща тотален контрол върху хората.
Основната разлика в двете книги са средствата за налагане на контрол. В своя роман Карин Бойе описва откритието на Лео Кал, наречено на негово име – Калокаин. Бледозелена течност, чието инжектиране разкрива всички мисли и страхове на човека пред теб. Лео Кал разказва за началото на експериментите с калокаин и така постепенно ни въвлича в кошмара да съществуваш безрадостно и параноично в един свят, в който всички са подчинени на матрицата на покорството и послушаниетo.

Издателство Enthusiast

Калокаин в Хеликон

Калокаин в Books.bg