Издателство Сиела
събота, 3 ноември 2012 г.
Георги Мишев >> Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели
… Султаните нямат свършване, но приятелите оредяват. И като остане сам на чардака, под боровете, „гологлав и по халат“, юбилярът препрочита старите книги и писма...
„Голямата мрачна стая на село, възрастните са си вкъщи, припукват дървата в печката, алени петна играят по тавана. И не знам защо, но не си спомням електричеството, токът навярно е изгаснал. Мъждука газена лампа, но за мен това е всичката СВЕТЛИНА. Ученик съм може би във втори или трети клас, чета „Нещастна фамилия“, някаква стара, с изпокъсани корици книжка, черни на цвят. Дружината на Омар е насядала по клоните на дърветата, в мен заплашително шумят листа и ме затъква мрак. Виждах и усещах всичко, без никога да съм го видял и изпитал. Стана ми страшно, стана ми тревожно и неспокойно. И така, както бях легнал, зачетен на кревата с дървени табли, твърд сламеник, застлан с домашна черга – станах, заразсхождах се из стаята. Нашите ме гледаха подозрително, какво ли му става?, а за мен всяка крачка е облекчение. Може би за пръв път тогава съм усетил как литературата не е само думи, а как думите са следствие на наблюдавано и преживяно, което по обратен път отново се превръща в действителност – по-страшна във въображението, отколкото сама по себе си…“
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар