петък, 18 януари 2013 г.

Марко Семов >> Силвена

... Като останеше сама, като се нагледаше на телевизия и наслушаше на радио, доста погнусена и оглупяването и малокултурието, с което те все повече облъчваха българския народ, Силвена често мислеше за безкрайността на вселената...

И за преходността на онова, което е човекът, а и всичко, което и тук в планината се раждаше и умираше... Тревите, дърветата, дори и камъните, които уж бяха най-вечните. Планината и дъждовете си ядяха и от тях. И макар и много по-бавно, скалите също се рушаха и скапваха. Ала в сравнение с бързото минаване на човешкия живот, те бяха къде-къде по-корави и неподатливи на рани и смърт. И както все по-често мислеше - те бяха и по-човечни.

Гледаше, премисляше, спомняше си картини и случки с гостите и се питаше твърде често защо е всичко това?...


Издателство Христо Ботев

Силвена в Хеликон

Силвена в Books.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар