Истории за щастливите връзки и тъжните раздели, за любовта и секса, близостта и самотата, съзвучни с пулса на сърцата и сетивата на герои от различни векове и общества
Живеем в бивше пазарно градче на около петдесет километра северозападно от Лондон. Мама работи в болничната администрация; през целия си живот татко е бил адвокат. Казва, че професията му ще го надживее, но в бъдеще вече нямало да има адвокати от неговия тип – хора, които не само разбират и движат документацията, а и дават съвети от най-общ характер. Докторът, свещеникът, адвокатът, може би и учителят – в старите времена всички те били фигури, към които хората се обръщали и по въпроси далеч извън професионалната им компетентност. Днес, казва татко, хората сами си уреждат прехвърлянията на имоти, сами си пишат завещанията, уговарят се предварително за условията по разводите и не търсят съвет от никого. Ако все пак решат да се подсигурят с чуждо мнение, не го търсят при адвоката, а в популярните рубрики на вестниците и най-вече в интернет. Баща ми приема всичко това философски дори когато хората си въобразяват, че могат сами да изложат делата си пред съда. Усмихва се и повтаря старата адвокатска поговорка: човек, който сам се представлява в съда, има много глупав клиент.
Той ме посъветва да не тръгвам по неговите стъпки, затова следвах педагогика и сега преподавам в колеж на около двайсет и пет километра от къщи. Но не виждах причина да напусна градчето, където съм израснал. Посещавам местния фитнес клуб и всяка събота излизам да тичам с група, водена от моя приятел Джейк; така се запознах с Джанис. В градче като нашето тя неминуемо бие на очи, защото има столично излъчване. Мисля, че се надяваше да поискам да се преместя в Лондон, и остана разочарована, когато не го направих. Не, не мисля – знам го...
Издателство Обсидиан
Няма коментари:
Публикуване на коментар