Нашата загриженост явно му допадна и той живна.
– Е, господа, нямах намерение да натрапвам на приятната ви компания личното си безпокойство, но все пак ще ви кажа, че един мой втори братовчед е напуснал жена си и е подал молба за развод. Затова съм тъй разстроен.
Нашата топлосърдечна барманка госпожица Посълтуейт, която бършеше чаши, внесе милосърдни нотки в разговора.
– Да не би някоя усойница да се е вмъкнала в семейното му гнездо? – поинтересува се тя.
Ала господин Мълинър поклати глава.
– Не, няма усойници. Всички неприятности произтичат от това, че щом братовчед ми заговорел, жена му се ококорвала, накланяла глава на една страна като канарче и питала „Кво?“ Той търпял единайсет месеца и три дни, което възнамерява да регистрира като нов европейски рекорд, след което решил, че е време да предприеме някакви мерки. – Тук господин Мълинър въздъхна. – Лошото е, че в днешно време женитбата е твърде достъпна за мъжа. Няма нищо по-лесно от това да оплете в мрежите си някое прелестно девойче, но ожени ли се, спира да го цени. Убеден съм, че това е причината за съвременния разцвет на разводите. За да се превърне в трайна институция, женитбата се нуждае от сериозни препятствия в периода на ухажването. Аз например изцяло отдавам непоклатимо щастливия брак, на който се радва моят племенник Осбърт, на непосредствено предхождащите го събития. Ако пътят му до олтара беше постлан с рози, той нямаше да държи толкова на жена си.
Издателство Кронос
Няколко на екс в Хеликон
Няколко на екс в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар