„Митът на революцията е от екзистенциален порядък и се основава на метафизичната неудовлетвореност от съществуването ни. Може обществото да е дори идеално организирано, може да е най-доброто, най-хуманното и най-справедливото, то винаги ще поражда една неудовлетвореност.”
Асен Игнатов великолепно отбелязва амбивалентното преплитане между вяра и сциентизъм в комунистическата психология. Псевдорелигиозните черти на марксизма-ленинизма са очебийни. Всички признаци на религията намират своя секуларизиран корелат в доктрината и практиката на комунизма. На идеята за първородния грях съответства представата за появата на частната собственост. На традиционния религиозен принцип за борбата между доброто и злото съответства теорията за класовата борба. Чрез пророчеството за неизбежната победа на пролетарската революция, комунизмът се превръща в една секуларизирана, земна есхатология. Безкласовото комунистическо общество е религиозно-марксистки вариант на Божествения рай...
Издателство Нов български университет
Няма коментари:
Публикуване на коментар