И жерави навързани – с невидими въжа ли? –
по тях се веят: флагове, от влага натежали.
И тъмното предчувствие, че всичко ще се срути изведнъж.
Черешово-разцъфналите възгласи на вълнолома
не ще ни върнат в пролетта все пак.
Вода и суша, светлина и мрак
и най-жестокото – живот и кома.
Остава поривът – обречен бунт срещу небето!
И ето голият делфин – какъв
изящен гол в разкапаната мрежа на небитието.
А там – в гърдите на надигащата се тревожно буря –
като сърце, обляно в кръв,
се мята някаква самотна шамандура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар