Критическо изследване на изкуствата да се говори за свобода
Императивът на общността не е лесен за реализация – нито теоретично, нито практически. Нещо повече, често той е твърде опасен: идеологиите, есенциализиращи и хомогенизиращи общността – националистически, националсоциалистически и комунистически – вече са ни показвали чудовищния си образ. Затова Тодор Христов избира друга стратегия на поставяне на въпроса за общността. Този въпрос следва да бъде поставен отвъд есенциалистки схванатата „национална идентичност“ (както и отвъд всяка друга предпоставена идентичност – класова, расова и т.н.). Или, както казва Боян Манчев в първата книга от настоящата поредица, въпросът за съвместното съществуване следва да бъде издигнат „без компромис с консервативните фикции за хомогенни и чисти общности“. Този въпрос:
възможна ли е и как антиесенциалистка, т.е. критическа общност? е сериозен залог на съвременността и в по-общ план: най-остро той бива артикулиран в ляворадикалната линия на съвременната критическа философия от автори като Нанси, Лакло, Рансиер и др. Без все още да имаме задоволителен – поне според мен– отговор, въпросът наистина е актуално важен и вече е ясно поставен. В това трасе на неговото поставяне сама себе си вписва и книгата на Тодор Христов – със собствен почерк, собствена генеалогия на проблема и със собствени методологически предложения...
Из Предговор
Издателство Изток-Запад
Няма коментари:
Публикуване на коментар