Стивън Кинг >> Град Отчаяние

Кой иска да открие истинското значение на думата отчаяние...

Около камиона лежаха мъртви птици и животни – предимно лешояди и койоти, но Стив не им обърна внимание. Желанието да се махне от това място го гризеше и искаше да го погълне. Стръмните склонове на китайската мина го притискаха от всички страни, все едно се намираше в отворен гроб. Стигна до камиона преди другите (Синтия и Мери вървяха от двете страни на Дейвид, всяка го беше хванала за ръка, макар че той не се олюляваше) и рязко отвори предната дясна врата.
- Стив… какво… – подхвана Синтия.
- Качвай се! После ще говорим! – Блъсна я на седалката и извика: - Мръдни встрани! Направи място!
Синтия се подчини. Той се обърна към Дейвид:
- Ще ми правиш ли въртели?
Момчето поклати глава. Очите му бяха помътнели и погледът му беше апатичен, обаче Стив не беше сигурен какво може да очаква: момчето беше доказало, че е необичайно изобретателно още преди двамата със Синтия да се запознаят с него.
Натика го в камиона, после погледна Мери:
- Качвай се! Ще ни е тесничко, но нали вече сме приятели…
Тя се тръсна на седалката и затвори вратата, а Стив заобиколи камиона, прегазвайки поредния мъртъв лешояд. Все едно настъпи възглавница, натъпкана с кости.
Откога го нямаше шефът? Минута? Две? Не знаеше. Напълно беше загубил представа за времето. Седна зад волана и си позволи секунда да се запита какво ще се случи, ако двигателят не запали. Отговорът: „Нищо!” дойде мигновено. Той кимна, завъртя ключа и моторът изръмжа. Поне в това отношение нямаше проблем… слава Богу. След миг камионът потегли.
Стив плавно зави край багерите, всъдеходите, барутния склад и ламаринената постройка. Между нея и склада стоеше прашната патрулка, предната лява врата беше отворена, седалката на шофьора беше напоена с кръвта на Ко­ли Ен­трей­джиън. Стив почувства как от гледката кръвта му се смразява, внезапно му се повдигна, както се беше почувствал веднъж, когато погледна надолу от покрива на висока сграда.
- Майната ти! – промълви Мери и се обърна да погледне патрулката. – Майната ти! И дано ме чуеш!
Камионът мина през голям камък и каросерията се разтресе. Стив подскочи на седалката, бедрата му се забиха във волана, главата му се удари в тавана. Отзад се разнесе силно тракане – такъмите на „шефа” се бяха разхвърчали.
- Хей! – обади се Синтия. – По-леко с газта по тези камънаци, младежо.
- Я не ме учи! – сопна се той. Загледа се в страничното огледалце, когато камионът се закатери по посипания с чакъл път – търсеше с поглед широката пролука в насипа, но не можеше да я види, защото беше от другата страна.
На половината път нагоре попаднаха на друг скален отломък – този път много по голям – и за няколко секунди камионът излезе от пътя. Задницата се повдигна, фаровете осветиха небето, после машината тежко се тръсна на амортисьорите. Мери и Синтия изпищяха. Не и Дейвид – беше се свил между тях като кукла с човешки размери, седяща наполовина на седалката, наполовина на скута на Мери.
- Намали! – изкрещя Мери. - Ако излезеш от пътя, ще камионът ще се върне обратно! НАМАЛИ, КРЕТЕН ТАКЪВ!
- Няма! – озъби ѝ се той, без да си направи труда да обясни, че отклоняването от пътя, широк колкото калифорнийска магистрала, е най-малкото му притеснение. Напред се мержелееше ръбът на ямата. Небето над него вече не беше черно, а изсветляващо тъмновиолетово.
Надникна в дясното странично огледалце, надявайки се да зърне тунела, извеждащ от Китайската мина, но след миг се случи нещо, което го накара да забрави всичко. Бяла мълния – толкова ослепителна, че сякаш изгяраше очите, внезапно озари дъното на грамадната яма. Изскочи от рудника като пламтящ юмрук и изпълни кабината на камиона с жестока светлина.
- Майчице, какво е това? – изпищя Мери и вдигна ръка да закрие очите си.
- Шефът – промълви Стив...

Издателство Плеяда

Град Отчаяние в Хеликон

Град Отчаяние в Books.bg