Атанас Семов >> И аз за Япония

Марко казваше, че неговата книга трябва да бъде дописана... Никола Радев

   Япония и сравнението с нея е изключително сериозно предизвикателство за нас българите – тогава беше – и днес. Защото от една страна ние сме изключително различни, но има доста общи неща, които биха могли да ни позволят да научим от тях полезни уроци. Японците на първо място са един кротък, изпълнителен и работлив народ. Народ, който вярва, че личният му успех зависи от успеха на държавата. Поради което държавата им е силна и в същото време са държава и народ, подложени на изключително изпитание.

   Поводът, по който бях в Япония точно преди една година, беше една голяма международна конференция по ядрено право...
   Това, което ме изуми, беше, че на конференцията се коментираха не само мерките и предвиждането на онова, което не са предвидили навреме, а една нова концепция за предвиждане на непредвидимото. Едно такова цунами при такова земетресение беше непредвидено. Сега вече е предвидено, но те вървят нататък – към онова, което се счита за непредвидимо. Т.е. да накарат човешкият мозък да навлезе в хоризонти, които по идея са му непосилни – да предвиди онова, което не може да предвиди! Да може онова, което не може – ето това е много ценно у японския народ, което се опитах да разкажа и затова се престраших да напиша тези стотина страници.

   Според мен най-добре можем да прочетем себе си ние българите в сравнение с японците по отношение на критерия за добро и лошо. Японците имат устойчив критерий за добро и лошо. И той не зависи от онези, които определят правилата, а едно общо усещане за нужно, за ценното. Там влиза и усещането и оценката към моженето и затова там можещите хора успяват.
   Там влиза и оценката към знанието и затова там училището и учителят са огромна национална ценност. Не само добре платени са учителите и добре снабдени с техника са училищата, а знанието – заради това, че няма природни богатства, че е на края на света в буквалния смисъл на думата – след Япония е бездната на океана, преди нея е Азия. Това ги е накарало да превърнат знанието в огромен двигател. У нас знанието е някаква ненужна запетайка в бюджета и съвсем пък ненужен критерий за водачите ни – не ги избираме по това какво знаят. После се учудваме защо криво четат световните реалности!... Атанас Семов пред Дарик

И аз за Япония в Pimodo

Марко Семов >> За Япония като за Япония

Навремето много ѝ се ядосвах на тази книга... Не знам... Сега преценете сами...

   По всичко изглежда, че „За Япония като за Япония“ ше си остане най-моята книга. От което разбрах нещо, което всъщност съм знаел: книгата е като човека – след като се роди, си хваща своя път. Що се отнася до пътя на „За Япония като за Япония“, той се оказа доста кратък. За това, след арестуването ѝ, тя стана нещо като нелегална... Криеше се по мазета, по канцеларии, в кориците на други книги. Понякога, най-неочаквано се появяваше пред мен, и много често не можех да я позная. Явяваше ми се ту като девственица, пазена, непипана, неразгърната, идваше и дрипава, омърляна, преспала не се знае в колко ръце и под колко възглавници. Ту преписана на пишеща машина, ту на ксерокопие извадена, понякога ясно, понякога до немай къде нечетливо... Видях екземпляр, преписан на ръка! Грижливо, търпеливо, със старание, което ме разклати… За него особено ми домиля. Поисках да го подменя – да му дам оригинал на човека, той да ми даде своята тънка калиграфия... Отказа...

За Япония като за Япония в Pimodo

Бил О’Райли, Мартин Дъгард >> Да убиеш Линкълн

Разказ за жестоката война, разбила съдбите на цяло поколение американци

Два дни след края на Гражданската война в Съединените щати президентът Линкълн е убит. Оказва се, че войната всъщност не е завършила. Не приключват и досега нито научните изследвания, нито волните тълкования на това трагично събитие.

Автентичните снимки и илюстрации допълват документалната сила на книгата, която не случайно става основа на един от най-успешните филми за президента Линкълн.

Преводач Веселина Бакалова

Издателство Книгопис

Юлий Славов >> Помня Пловдив

Опит за принос към паметта за Пловдив във време, забележително с промените си

На 6 години авторът прекрачва портите на Софийския централен затвор за свиждане с баща си, осъден от народен съд, а на 60 години е поканен и участва в молитвената закуска във Вашингтон с президента Бил Клинтън;

На 18 години започва работа като общ работник (носач) в Елпром – Пловдив, а на 62 години се пенсионира като народен представител от 38-ото Народно събрание.

И при върхове, и при житейски спадове Юлий Славов не е прекъсвал огромната си привързаност към любимия Пловдив, към филибелиите...

Издателство Хермес

Помня Пловдив в Хеликон

Помня Пловдив в Books.bg

>> Крикор Азарян – алхимия на играта

В памет на Азарян – Режисьора и Азарян – Учителя

Десет Кокови заповеди:

1. Бъди в мир със себе си.
2. На сцената не излизай, ако нямаш какво да кажеш.
3. Да си на сцената, не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.
4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е „на ужким“. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.
5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.
6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.
7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.
8. Не ти си важен, важно е това, което правиш.
9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност въпреки съществуващите закони на гравитацията.
9а. Не се престаравай с живота и играта си на сцената да бъдеш разбран и ясен на всички в залата. Това ще те доведе до дребнавост и буквалност, а нали винаги трябва да има и някаква тайна...
10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителя му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога!“

Съставител Валентина Радинска

Издателство Захарий Стоянов

Крикор Азарян – алхимия на играта в Хеликон

Крикор Азарян – алхимия на играта в Books.bg

Джералд Скарф >> Създаването на Pink Floyd The Wall

Официалната и пълна книга за „Стената“, включително нови коментари на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и режисьора на филма – сър Алън Паркър

Скарф, който е дългогодишен политически карикатурист за лондонския вестник „Съндей Таймс“ и работи за списание „Ню Йоркър“ почти две десетилетия, сътрудничи на „Пинк Флойд“, като създава анимации за сценичните им представления и изготвя художественото оформление за кориците на техни плочи и обложките на дисковете им. За „Стената“ Скарф, съвместно с Уотърс, разработва оригиналните визуални идеи както за албума, така и за сценичните представления. Първоначално изпълнява ролята на сърежисьор, а впоследствие тази на художник-постановчик и режисьор на анимираните сегменти във филма. По-късно отново си сътрудничи с Уотърс при разработката на новото сценично представление „The Wall”, което вече пожъна шеметен успех в Северна Америка и Европа. lira.bg

Издателство Изток-Запад

Създаването на Pink Floyd The Wall в Хеликон

Създаването на Pink Floyd The Wall в Books.bg

Андрея Илиев >> Никола Гешев срещу черните ангели

Историята на ония кървави дни, в които по поръчение на болни мозъци бедни младежи с романтична представа за бъдещето убиват видни фигури в обществения живот на България...

Андрея Илиев разширява кръга на проучванията си относно бойната група на Славчо Радомирски, станала известна покрай едноименния филм на Въло Радев „Черните ангели“. Използвайки голям брой полицейски документи отпреди 9 септември 1944 година и спомени на непосредствени участници в събитията, цензурирани преди демократичните промени.
Специално внимание е отделено на действията на Никола Гешев и полицията при издирването на мистериозните убийци, превърнали се в кошмар за София в продължение на 3 месеца.

Издателство Сиела

Никола Гешев срещу черните ангели в Хеликон

Никола Гешев срещу черните ангели в Books.bg

Цветана Кьосева >> Красивите лица на терора

Мара Бунева, Менча Кърничева, Мариола Сиракова, Йонка Корделска, Надежда Попова, Рада Дуковска, Мария Прудкина, Ана Вентура, Виолета Якова, Стефанка Хайлазова, Здравка Кемилева, Митка Гръбчева, Донка Ганчева, Ганка Рашева

Малкото, което е известно до момента за тези жени, не може да ни даде истинска представа за тях, защото е плод на старото време на идеализъм. Разкритите наскоро полицейските архиви и лични досиета ни позволяват да надникнем в интимния свят на жените терористки, да разкрием мотивите им, да предадем и другата „истина“ за подвизите им. Твърде често тя звучи скандално и изобличаващо. Тъй като все още има живи наследници на тези жени, авторът не натрапва оценката си, а оставя читателят сам да си направи изводи от множеството факти.

Издателство Сиела

Красивите лица на терора в Хеликон

Красивите лица на терора в Books.bg

Бил О'Райли и Мартин Дъгард >> Да убиеш Кенеди

Книгата не се занимава с догадките, а с фактите за живота и смъртта на 35. американски президент – описва само онова, което безспорно се е случило – по часове и дати; с хронологична точност и историческа достоверност...

   Роуланд е очарован, но прави съвсем погрешно заключение.
   – Искаш ли да видиш един агент на Секретната служба? – пита жена си той.
   – Къде?
   – Ей там, в онази сграда – отсреща, отговаря той, като сочи.
   Шест минути по-късно, преди кортежът да стигне до „Дийли Плаза“, Роналд Фишър и Робърт Едуардс, които работят в ревизорската служба на близкия окръг, поглеждат нагоре и виждат мъж, който седи неподвижно на прозореца на шестия етаж.
   „Не помръдна – спомня си по-късно Фишър. – Погледът му не трепна. Стоеше, втренчен като статуя.“
   В същото време, Хауърд А. Бренън, местен водопроводчик, бърше потта от челото си с ръкава на своята войнишкозелена риза. Това го кара да се зачуди колко ли е горещо и той поглежда към таблото „Херц“ под покрива на Тексаското училищно хранилище, което показва часа и температурата. Вдигайки очи към таблото, Бренън съзира загадъчен, неподвижен като статуя мъж, заел позиция за стрелба на горния прозорец.
   Но точно тогава до него долитат приветствените възгласи с приближаването на кортежа все по-наблизо. По улица „Мейн“ хорското множество е от 3 до 6 метра по-широко и възгласите му отекват в облицованите с прозорци „каньони“ на търговската част в Далас. При цялото това въодушевление гледката на човека, застанал до прозореца с пушка в ръце, е забравена. Президентът е близо.
   Нищо друго няма значение...

Издателство Книгопис

Да убиеш Кенеди в Хеликон

Да убиеш Кенеди в Books.bg

Феликс Каниц >> Студии и статии

В изданието са събрани няколко от студиите и статиите на Феликс Каниц за България и българските земи, издадени между 1860 и 1880 година...

Някои текстове като "Търновските старобългарски архитектурни паметници", "Цинцарите", "Синоними на номенклатурата на населените места в Западна България" и други се публикуват у нас за първи път.

За първи път се отпечатва в приложение към книгата и уникалната за нашата история карта на Феликс Каниц, обхващаща първоначалната територия на Княжество България, но заедно с Пиротско и Нишко, които авторът изследва още от 1860 година. Текстът е съпроводен с въвеждащ коментар от проф. Николай Тулешков и многобройни бележки към отделни места от студиите и статиите.

Издателство Арх & Арт

Студии и статии в Хеликон

Студии и статии в Books.bg

Владимир Свинтила >> Лицето на Горгоната

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България...

   Някъде през пролетта на 1958 г. двама полковници, униформени, ме посетиха в редакцията на в. „Народна култура“, която се помещаваше тогава на бул. „Дондуков“ в сградата на т.нар. Партиен дом. В крилото на бул. „Дондуков“ се помещаваше целият тогавашен Комитет за култура.
   Полковниците говориха в присъствието на мои колеги. Те дошли да ме поканят да напиша изложение: кои хора са насочили Държавна сигурност по моите дири. Според полковниците аз съм бил съвършено невинен и сега, при гранди­озните промени, които ставаха, при всеобщата десталиниза­ция, било време да се даде възмездие на клеветниците. Те ме информираха, че моето досие е унищожено като фалшиво.

   Бе време на тържество на антисталинизма. От МВР, вътрешни войски и от армията бяха уволнени много сталинисти. Беше подменена цялата администрация. А и цялата преса – от старите журналисти, които бяха правили сталинския печат, бяха останали единици.
   В „Бамбука“ се събираха опозиционно настроените интелигенти. Първоначално всички бяхме против. След това една част – Джагаров, Левчев и компания – полека-­лека се сбли­жаваха с режима.
   Бях всеки ден в „Бамбука“ и чувах всички грандиозни приказки. Асен Игнатов говореше за тоталния крах на сталинизма; така говореха и други. Но така говореше и западната преса. Четвъртият интернационал, троцкистите, се обърна към американците с покана да се откажат от военни действия срещу Русия, защото сега там масите били взели съдбините си в свои ръце.
   Илюзията беше всеобща и на малцина бе направило сериозно впечатление станалото в Унгария. На Хрушчов вяр­ваха безусловно, оправдаваха го и го извиняваха: в Унгария работата решили военните, над които Хрушчов нямал власт.

От тук насетне почваше дребното софийско политиканство.
   Не вярвах нито на Хрушчов, нито на десталинизацията...

Издателство Изток-Запад

Лицето на Горгоната в Хеликон

Лицето на Горгоната в Books.bg

>> Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров

Факсимилета на оригиналните страници на делото, такива каквито са запазени в архивите...

Защо от общо 48 подсъдими по дело № 585/1942, са разстреляни само шестима? А сред останалите са били и хора, които вече са имали доживотни присъди. Те как са се измъкнали, не е ли имало лични договорки и оттам облекчени присъди на предатели с прочутия полицай Никола Гешев?
В групата за подривна дейност са участвали хора с всякакви възгледи - звенари, земеделци, франкофони, англофили... Не само и единствено членове на компартията. Самият Георги Димитров с телеграма от онова време призовава да бъдат събирани хора патриоти от различни сфери. При обиска у Вапцаров например било намерено писмо от Иван (Ванче) Михайлов, свидетелстващо, че поетът е човекът на ВМРО в антифашистката организация, с препоръка да му се оказва съдействие...

Издателство Фондация Вапцарова вяра

Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров в Хеликон

Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров в Books.bg

Пенчо Ковачев >> Защо се самоубиват поетите

Пантеон на драматични съдби и прекършени таланти...

Защо се самоубиват българските писатели? Защото са най-ранимите служители на музите.

За художниците има академии, където ги учат как се полагат щрихи и багри.

Музикантите пишат ноти в консерватории, а актьорите се образоват в театрални школи.

Школа по писателство обаче няма! Никой не може да те научи как се пише поема или роман. Словото е най-измамчивата материя в изкуството, винаги готова да се изплъзне и да
те предаде. По тази причина писателят непрекъснато е разпъван от колебания и съмнения. Истинският писател, а не графоманът.
Разделителната черта между истинския писател и графомана е тъкмо съмнението. Истинският писател се съмнява в написаното, докато графоманът е убеден, че създава шедьоври... Росен Тахов

Издателство Изток-Запад

Защо се самоубиват поетите в Хеликон

Защо се самоубиват поетите в Books.bg

Андрея Илиев >> Непознатият Никола Гешев

Андрея Илиев бяга от митовете и градските легенди – всяка теза, всяко негово твърдение е подкрепено с документ от архивите или свидетелство на съвременник

Разказът започва с младежките години на Гешев – времето, през което се формира характерът му. На вниманието на читателите са представени всички документи от досието му от преди 9 септември 1944 година. Не са забравени хората, които въвеждат Гешев в професията и го шлифоват, за да израсне като полицай – Стоил Драганов, Петър Амзел, Христо Драголов.
Най-много внимание е отделено на операциите, в които е взел участие – прословутата Витошка конференция, залавянето на “подводничарите” и парашутистите, ударът срещу ЦК на БКП, ежедневната борба със съветското разузнаване...
Другият акцент на в проучването са последните дни на Гешев. Като използва много документи и свидетелства на негови съвременници, авторът възстановява стъпка по стъпка действията му на 8 и 9 септември 1944 година. Направена е връзка между изчезването на Гешев и назначаването на Ким Филби за резидент на СИС в Цариград.
За първи път детайлно са разгледани плановете за издирването на Гешев след 9 септември 1944 г., обединени в издирвателно дело „Овен”. Отделено е внимание на трагедията на близките му, преследвани от новата Държавна сигурност.

Издателство Сиела

Непознатият Никола Гешев в Хеликон

Непознатият Никола Гешев в Books.bg

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков

Близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко беше просто!"

Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания за големия български актьор събират надежда, че "последното лято" на това мъжко време не се е изнизало.

В книгата няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли.

Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си.

Автори Силвия Вачкова; Мартина Вачкова; Юрий Дачев

Издателство Жанет-45

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков в Хеликон

Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков в Books.bg