В далечни, далечни земи – там, където лястовичките зимуват, живеел един крал, който имал единайсет сина и една дъщеря на име Елиза. Макар да нямали майка, кралските деца живеели щастливо и безгрижно, закриляни от баща си и глезени от слугите на замъка.
Един ден обаче кралят решил да се ожени. Новата кралица била зла и проклета и още от първия ден намразила принцовете и малката им сестричка.
Не минала и седмица от сватбата и кралицата изпратила малката Елиза далече, далече в едно бедно село, а на принцовете казала:
– От днес вече няма да сте принцове и няма да имате глас!
Силна била магията на злата кралица, но добротата на младите принцове надделяла. Макар да се превърнали в единайсет красиви бели лебеда, те връщали човешкия си облик, щом слънцето се скриело.
В селския дом Елиза растяла и ставала все по-голяма хубавица. Красотата ѝ била ненадмината, но на устните ѝ рядко се явявала усмивка, защото момичето не спирало да тъгува за своите братя.
Лебедите минавали над селската къща, пляскали с криле и протягали шии, но Елиза не можела да ги види. Затова те отлетели в непознати земи отвъд морето. Само слънчевите лъчи напомняли на Елиза за милувките на братята ѝ и тя обичала да стои в градината на слънце.
Така изминали ден след ден, година след година и когато девойката навършила петнайсет години, дошъл пратеник и я отвел обратно в двореца. О, колко щастлива била Елиза да види стария си баща. Кралят също се радвал да прегърне отново детето си. Двамата заживели щастливо, но злата кралица не можела да се примири, че Елиза е толкова красива, и решила да я погуби...
Един ден обаче кралят решил да се ожени. Новата кралица била зла и проклета и още от първия ден намразила принцовете и малката им сестричка.
Не минала и седмица от сватбата и кралицата изпратила малката Елиза далече, далече в едно бедно село, а на принцовете казала:
– От днес вече няма да сте принцове и няма да имате глас!
Силна била магията на злата кралица, но добротата на младите принцове надделяла. Макар да се превърнали в единайсет красиви бели лебеда, те връщали човешкия си облик, щом слънцето се скриело.
В селския дом Елиза растяла и ставала все по-голяма хубавица. Красотата ѝ била ненадмината, но на устните ѝ рядко се явявала усмивка, защото момичето не спирало да тъгува за своите братя.
Лебедите минавали над селската къща, пляскали с криле и протягали шии, но Елиза не можела да ги види. Затова те отлетели в непознати земи отвъд морето. Само слънчевите лъчи напомняли на Елиза за милувките на братята ѝ и тя обичала да стои в градината на слънце.
Така изминали ден след ден, година след година и когато девойката навършила петнайсет години, дошъл пратеник и я отвел обратно в двореца. О, колко щастлива била Елиза да види стария си баща. Кралят също се радвал да прегърне отново детето си. Двамата заживели щастливо, но злата кралица не можела да се примири, че Елиза е толкова красива, и решила да я погуби...
Издателство СофтПрес
Световна приказна класика в Хеликон
Световна приказна класика в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар