Джон Гришам >> Време да убиваш

Убийство или екзекуция? Правосъдие или отмъщение?

   Изслушването на страните, типично за Булард, бе траяло по-малко от двайсет минути. Правосъдието понякога беше светкавично в тази зала. Джейк разговаряше с другите адвокати и наблюдаваше как тълпата се изнизва мълчаливо през огромната дървена врата в задната част на залата. Карл Лий не бързаше да си тръгне и направи знак на Джейк да го последва. Отидоха в ротондата. Карл Лий искаше да поговорят, затова се извини на останалите и обеща да се види с тях в болницата. Двамата с Джейк тръгнаха по виещата се стълба към първия етаж.
   – Много съжалявам, Карл Лий.
   – Да, и аз.
   – Как е тя?
   – Ще се оправи.
   – Как е Гуен?
   – Добре, надявам се.
   – А ти?
   Вървяха бавно по коридора към задната част на съда.
   – Още не мога да го повярвам. Само преди двайсет и четири часа всичко си беше наред. А я ни виж сега. Малкото ми момиченце лежи в болница и от цялото му тяло стърчат маркучи. Жена ми не е на себе си, момчетата са уплашени до смърт, а пък аз – аз мисля само как да пипна тия копелета.
   – Бих искал да ти помогна с нещо, Карл Лий.
   – Можеш само да се молиш – за нея и за нас.
   – Знам, че боли.
   – Джейк, ти също имаш малко момиченце, нали?
   – Имам.
   Карл Лий не каза нищо и те закрачиха мълчаливо. Джейк смени темата.
   – Къде е Лестър?
   – В Чикаго.
   – Какво прави там?
   – Работи в стоманолеярен завод. Хубава работа намери. Ожени се.
   – Шегуваш се. Лестър женен?
   – Ами да, взе бяло момиче.
   – Бяло! Какво търси той с бяло момиче?
   – Нали го знаеш какъв е. Винаги си е бил амбициозен негър. Тръгнал е насам. Ще пристигне през нощта.
   – За какво идва?
   Спряха при задния вход. Джейк повтори въпроса:
   – За какво си идва Лестър?
   – Семейни работи.
   – Да не сте намислили нещо?
   – Не сме. Иска само да види племенницата си.
   – Не се самонавивайте.
   – Лесно ти е на тебе да го кажеш, Джейк.
   – Така е и все пак...
   – Ти какво би направил, Джейк?
   – Не те разбирам.
   – Имаш малко момиченце. Да предположим, че то лежи пребито и изнасилено в болницата. Какво щеше да направиш?
   Джейк се загледа през стъклената врата. Не знаеше какво да отговори. Карл Лий чакаше.
   – Не върши необмислени неща, Карл Лий.
   – Отговори ми. Какво щеше да направиш?
   – Не знам. Не знам какво щях да направя.
   – Хайде да ти го кажа така. Ако това беше твоето малко момиченце, а ония двамата бяха негри и ти можеше да ги пипнеш, какво щеше да направиш?
   – Щях да ги убия.
   Карл Лий се усмихна, после се засмя.
   – Сигурен съм, че щеше да го направиш, Джейк. А после щеше да докараш някой от големите адвокати, който да обясни, че си луд, точно както ти направи на делото на Лестър.
   – Не сме твърдели, че Лестър е луд. Само казахме, че Боуи си е просел убийството.
   – И ти го отърва, нали?
   – Отървах го.
   Карл Лий отиде до стълбището и погледна нагоре.
   – Оттук ли минават, за да стигнат до залата? – попита той, без да поглежда Джейк.
   – Кои?
   – Ония двамата.
   – Да. Най-често ги прекарват по тези стълби. По-бързо е и по-безопасно. Спират полицейската кола точно пред входа и бързо ги качват по стълбите.
   Карл Лий отиде до задната врата и погледна към верандата.
   – Колко дела за убийство си имал, Джейк?
   – Три. На Лестър и още две.
   – Колко от тях бяха на черни?
   – И трите.
   – Колко спечели?
   – И трите.
   – Значи много те бива да оправяш негърски стрелби, а?
   – Като че ли да.
   – Готов ли си за още една?
   – Не го прави, Карл Лий. Не си струва. Ами ако те осъдят и те пратят в газовата камера? Какво ще стане с децата? Кой ще ги отгледа? Онези негодници не струват чак толкова.
   – Току-що ми каза, че и ти ще го направиш.
   Джейк отиде до вратата и застана до Карл Лий.
   – При мен е друго. Аз вероятно ще се отърва.
   – Как?
   – Бял съм, а тук сме в окръг на бели. С малко повече късмет съдебните заседатели ще бъдат само бели, които, естествено, ще ми съчувстват. Тук не е Ню Йорк или Калифорния. Приема се, че мъжът е в правото си да защитава своето семейство. Съдебните заседатели ще преглътнат едно убийство.
   – А при мен?
   – Казах ти вече, че тук не е нито Ню Йорк, нито Калифорния. Някои бели ще ти се възхитят, но повечето ще искат да те видят на бесилката. Много по-трудно е да те оправдаят.
   – Но с твоя помощ може и да стане, нали, Джейк?
   – Недей, Карл Лий.
   – Нямам избор, Джейк. Няма да намеря миг покой, докато тия негодници не пукнат. Дължа го на моето малко момиченце, дължа го на себе си, дължа го на моите хора и ще го направя.
   Те излязоха навън и тръгнаха по алеята към Вашингтон Стрийт. Подадоха си ръце. Джейк обеща да се отбие на другия ден в болницата, за да види Гуен и семейството.
   – Джейк, още нещо. Когато ме арестуват, ще дойдеш ли да ме видиш в затвора?
   Джейк кимна, преди да помисли. Карл Лий се усмихна и тръгна по тротоара към пикапа си...

Издателство Обсидиан

Време да убиваш в Хеликон

Време да убиваш в Books.bg