неделя, 16 март 2014 г.

Димитър Стайков >> Човешкият цирк и Крикор Азарян

„На маестро Крикор Азарян с преклонение“

   Скъпи приятелю,

   Видя ли, че не е никак страшно човек да е на 50 години! Какво ти страшно, напротив, опасно е!... Бъди жив и здрав и все така и занапред бъди Крикор Азарян! За да можем да ти се възхищаваме и за да можем също така да те упрекваме. Твоята възраст е извънредно красива, в тази възраст човешкото сърце е пълно с нежност, тиха печал, с мълчаливи радости и с една безкрайна, лепкава, но топла и приятна, изключително човешка тъга, която като тънка пара опасва цялата ни земя, целия твой живот опасва, дими леко, сякаш е жива и диша, и там някъде, сред тази подвижна пара нещо шава, нещо бърбори, откъслечен смях се чува, човешки стон също така отеква тихо и пропада, без да остави следа подир себе си.
   И ето че това, подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър...
   Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар и сега, от върха на твоите 50 години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад (и много пъти да се връщаш назад), за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си...
   Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у дома, заварих едно писмо от непознат арменец. Между другото, този човек ме запитваше ето така: „Абе, другарю Радичков, не се ли намери в тоя див северозапад поне един арменец!“ Аз дълго мислих над това запитване и накрая си казах: „Ама, разбира се, че има такъв, само че не съумях досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат." Йордан Радичков, 1984

Хартиено издание и е-книга

Издателство Intense



Няма коментари:

Публикуване на коментар