– Да – съгласи се тя. – Права си. Не е същото. – Нагласи очилата си и добави: – Не е и различно. Разбираш ли ме сега?
– Различно е, бабо. Целта на сърфиста е да се задържи върху вълнàта, а не да е под нея.
– Сърфист, вълнà, все същото е.
– Сърфист, вълнà, все същото е.
Защо изобщо си правех труда!
– Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото?
Джико погледна към океана, където водата и небето се сливаха.
– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.
Тя посочи стръмните канари по брега...
– Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото?
Джико погледна към океана, където водата и небето се сливаха.
– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.
Тя посочи стръмните канари по брега...
Преводач Надежда Розова
Оформление Ина Бъчварова и Владимир Венчарски
Издателство Millenium
Няма коментари:
Публикуване на коментар